Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Маа Рамотсве се засмя:

— Не вярвай на всичко, което приказва. Хора като него обещават какво ли не. Но той е един доста глупав мъж. И много горд при това.

— Обаче каза истината за жената на брат си, нали? — попита разтревожено маа Макутси.

— Вероятно — каза маа Рамотсве. — Едва ли си го е измислил. Но не забравяй какво казва Кловис Андерсън. Всяка история си има две страни. Досега чухме само едната. Глупавата.

Животът започва да се усложнява, мислеше си маа Рамотсве. Тя току-що се бе съгласила да поеме случай, който би могъл да се окаже всичко друго, но не и лесен, и при това щеше да я отведе далеч от Габороне. Това само по себе си беше проблем, но положението ставаше още по-трудно, като се вземеше предвид господин Дж. Л. Б. Матекони и „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Освен това съществуваше и въпросът за децата — сега, след като се бяха настанили на „Зебра драйв“, тя би следвало да им създаде някакъв режим. Роуз, нейната домашна прислужница, й бе от голяма помощ в това отношение, но не би могла да се нагърби сама с цялото бреме.

Начело на списъка, който започна да съставя по-рано същата сутрин, стоеше задачата за преместването на агенцията. Сега обаче тя помисли, че трябва да прехвърли най-напред въпроса за сервиза, а офисът да остане на второ място. След това може да постави децата — и тя написа „УЧИЛИЩЕ“ с главни букви и добави телефонен номер отдолу. Последва „ТЕХНИК ЗА ПОПРАВКА НА ХЛАДИЛНИКА“, „ДА ЗАВЕДА НА ЛЕКАР СИНА НА РОУЗ ЗАРАДИ АСТМАТА“ и накрая „ДА СЕ НАПРАВИ НЕЩО ЗА ЗЛАТА ЖЕНА“.

— Маа Макутси — каза тя, — мисля да те закарам до сервиза. Не можем да разочароваме господин Дж. Л. Б. Матекони, дори той да се държи странно. Трябва начаса да се захванеш със задълженията си на изпълняваща длъжността управител. Ще те откарам с микробуса.

— Готова съм, маа — кимна маа Макутси. — Готова съм да управлявам.

Тлоквенг роуд спийди моторс се намираше наблизо до пътя и на по-малко от километър зад два големи магазина, построени на края на района в Габороне, известен като Селцето. Получаваше се нещо като триъгълник от сгради: магазин, който предлагаше всичко, като се почне от евтино облекло и се стигне до парафин и меласа, двор, който служеше като строителен склад за дървесина и гофрирана ламарина за покриви, и накрая, в източния му край — сервизът, обграден от няколко храста, със стара бензинова колонка отпред. От петролната компания бяха обещали да доставят по-нова, но понеже това щеше да конкурира техните по-модерни бензиностанции, все забравяха за обещанието. Продължаваха да доставят бензин, както бяха длъжни по договор, но без никакъв ентусиазъм и често пропускаха уговорените дни за доставка. В резултат цистерните за гориво често бяха празни.

Нито едно от тези неща обаче нямаше кой знае какво значение. Клиентите идваха в „Тлоквенг роуд спийди моторс“ не толкова, за да заредят с бензин, а защото искаха колите им да бъдат поправени от господин Дж. Л. Б. Матекони. Това бяха хора, които знаеха каква е разликата между добрия автомонтьор и човек, който просто поправя коли. Добрият автомонтьор разбираше колите — той можеше да определи проблема дори само по звука на двигателя, така, както опитният лекар вижда какво не е наред с пациента само като го погледне.

— Двигателите говорят — обясняваше той на помощниците си. — Слушайте ги. Те ви казват какво не е наред, само слушайте.

Както можеше да се очаква, момчетата не разбираха какво има предвид. Те гледаха на машините по съвсем друг начин и за нищо на света не биха могли да разберат, че една машина може да има своите настроения и дори чувства, че един двигател може да изпитва стрес и напрежение или пък облекчение и лекота. Присъствието на чираците в сервиза бе акт на благотворителност от страна на господин Дж. Л. Б. Матекони, който бе загрижен за това в Ботсуана да има достатъчно добре обучени автомонтьори, за да заменят неговото поколение, когато то излезе в пенсия.

— Африка доникъде няма да го докара, докато не се сдобие с автомонтьори — отбеляза той веднъж пред маа Рамотсве. — Автомонтьорите са крайъгълният камък в постройката. После идват останалите. Лекари. Сестри. Учители. Но цялото се крепи на автомонтьорите. Затова е толкова важно да се обучат млади хора за автомонтьори.

И сега, докато караха към „Тлоквенг роуд спийди моторс“, маа Рамотсве и маа Макутси видяха един от чираците зад волана на някаква кола, докато другият я буташе бавно към работилницата. Докато те приближаваха, чиракът, който буташе, заряза работата си, за да ги види, и колата тръгна обратно.