Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Да — каза човекът от правителството. — Точно това искам от вас да направите. Надникнете в сърцето й и открийте злото. След това го осветете с факла и кажете на брат ми: „Погледни! Погледни злото сърце на жена си. Виж как тя неспирно плете интриги!“

— Не може да е толкова просто — каза маа Рамотсве. Животът не е толкова прост. Не става така.

— Моля ви, маа — каза човекът от правителството, — нека изслушаме тази умна жена с очила. Тя има много добри идеи.

Маа Макутси намести очилата си и продължи:

— В къщата има слуги, нали?

— Петима — отговори човекът от правителството. — Освен това има и външна прислуга. Хора, които се грижат за добитъка. А също и старите слуги на баща ми. Те вече не са в състояние да работят, но се препичат на слънце вън от къщата и баща ми ги храни добре. Доста са дебели.

— Виждате ли? — каза маа Макутси. — Прислужниците в къщата виждат всичко. Камериерката вижда леглото на съпруга и съпругата. Готвачът вижда техните стомаси. Слугите са винаги там и наблюдават ли, наблюдават. После клюкарстват с другите слуги. Ето как слугите знаят всичко.

— Значи ще отидете и ще поговорите със слугите? — попита човекът от правителството. — Но дали те ще искат да говорят с вас? Ще се страхуват да не изгубят работата си. Ще си мълчат и ще твърдят, че нищо не се случва.

— Обаче маа Рамотсве знае как да говори с хората не се предаде маа Макутси. Виждала съм как хората споделят с нея. Не можете ли да направите така, че тя да отседне в бащината ви къща за няколко дни? Не можете ли да го уредите?

— Разбира се, че мога — каза човекът от правителството, — мога да кажа на родителите си, че това е жена, която ми е оказала политическа услуга. А сега има нужда да бъде извън Габороне за няколко дни заради някакви проблеми. Те ще я приемат.

Маа Рамотсве хвърли поглед към маа Макутси. Не беше работа на помощничката й да прави подобни предложения, особено когато в резултат я принуждаваше да поеме случай, който тя не искаше да поеме. Щеше да се наложи да поговори с маа Макутси за това, но по-късно, тъй като не желаеше да я засрамва пред този човек с неговите господарски маниери и неговата гордост. Щеше да се наложи да поеме случая: не защото неговата слабо завоалирана заплаха бе подействала — тя явно й бе устояла, като каза, че не го чува, — а защото й бе показано как да разкрие това, което трябваше да бъде разкрито.

— Добре — каза тя. — Ще поемем този случай, раа. Не поради което и да било от нещата, които ми казахте, и особено не заради онези, които не чух. — Тя направи пауза, за да се усети ефектът от думите й. — Но аз ще решавам какво да правя, след като веднъж стигна там. Вие не бива да се месите.

— Човекът от правителството кимна ентусиазирано.

— Това е чудесно, маа. Много съм доволен. И съжалявам, че казах неща, които не биваше да казвам. Трябва да знаете, че брат ми е много важен за мен. Не бих продумал, ако не се страхувах за брат си. Това е всичко.

Маа Рамотсве го погледна. Той наистина обичаше брат си. Не му беше лесно да го гледа със съпруга, към която изпитваше такова недоверие.

— Вече забравих какво бе казано, раа — рече тя. — Няма за какво да се тревожите.

Човекът от правителството стана.

— Ще можете ли да започнете утре? — попита той. — Ще уредя всичко.

— Не — каза маа Рамотсве. — Ще започна след няколко дни. Имам много работа тук, в Габороне. Но не се безпокойте — ако може с нещо да се помогне на горкия ви брат, аз ще го направя. Щом веднъж поемем някой случай, ние не се отнасяме лекомислено към него. Обещавам ви това.

Човекът от правителството се пресегна през бюрото и пое ръката й в своята.

— Вие сте много любезна жена, маа. Това, което се говори за вас, е вярно. До последната дума. — После се обърна към маа Макутси: — А вие, маа, сте умна жена. Ако някога ви омръзне да бъдете частен детектив, елате да работите за правителството. Правителството се нуждае от жени като вас. Повечето от жените, които работят в правителството, не са стока. Виждал съм ги как само седят и си лакират ноктите. Вие бихте работили усърдно, така ми се струва.

Маа Рамотсве понечи да каже нещо, но човекът от правителството вече излизаше. През прозореца те видяха как шофьорът сръчно отвори вратата пред него и после я затвори с трясък.

— Ако наистина отида да работя в правителството… — започна маа Макутси и бързо добави: — Но аз не смятам да го правя, разбира се. Чудя се само колко ли време би минало, докато получа кола като тази, с шофьор.