Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Елъри Куин, как си, стари вълко!

Изненадан, той вдигна глава и видя млад мъж, висок и слаб като него, да му се усмихва приветливо.

— Я, Бил Ейнджъл — рече радостно Елъри. — Не ме ли лъжат очите. Бил! Сядай, сядай! Откъде изникна? Келнер, още една халба! Как, за бога…

— Едно по едно засмя се младият мъж, като се отпусна на стола. Все така нетърпелив, както виждам. Надникнах тук да потърся един човек и ми трябваше доста време, за да те позная, диви ирландецо. Как живееш?

— Както се случи. Ти не си ли във Филаделфия?

— Така е, наистина. Тук съм по лична работа. Още ли гониш престъпниците?

— Вълкът козината си мени, но нрава не — произнесе Елъри. — Или предпочиташ да ти го кажа на латински? Навремето се дразнеше от цитатите ми.

— Никак не си се променил. Какво правиш в Трентън?

— Просто минавам. Ходих до Балтимор във връзка с един случай. Виж ти, виж ти, Бил Ейнджъл. Колко време изтече!

— Близо единадесет години. И въпреки това вълкът не се е променил кой знае колко.

Черните очи на Ейнджъл срещнаха неговите уверено и спокойно, но на Елъри му се стори, че освен радостта от срещата в погледа на приятеля му се крие някаква спотаена тревога.

— А мен как ме намираш?

— Бръчки покрай очите — рече критично Елъри. — Непреклонно стиснати устни, което преди го нямаше, малко напрегнато, нервно изражение, косата пооредяла около слепоочията. Цял джоб подострени моливи — белег на трудолюбие. Облечен небрежно, с неогладени, но както винаги добре ушити дрехи. Самоуверен вид с отсенки на постоянно самонаблюдение… Остарял си, Бил.

— Това се казва дедукция — усмихна се Ейнджъл.

— Но инак не си се променил. Все същият хлапак, готов да влезе в бой с житейските неправди. А отгоре на всичко и с много представителен вид. Често те споменават по вестниците, Бил.

Ейнджъл се изчерви и вдигна халбата си.

— Нищо особено. Как не им омръзна да повтарят все едно и също. Случаят със завещанието на Къри бе разрешен по щастливо стечение на обстоятелствата.

— Какво приказваш! Следих го отблизо. Сампсън, областният прокурор на Ню Йорк, казва, че това е най-блестящото съдебно дирене на годината. Предсказва ти голямо бъдеще.

Младият мъж спокойно отпи от бирата си.

— Не и в този свят на големите банкови сметки. Какво бъдеще? — сви рамене той. — Сигурно ще изпадна дотолкова, че да пледирам дребни искове пред някой кисел дърт съдия с лошо храносмилане…

— Винаги си бил песимист. Спомням си, че още като студент страдаше от хроничен комплекс за малоценност.

— Беднякът няма шансове. — Ейнджъл се усмихна широко. — Стига вече, негоднико. Не се подигравай с мен. Как е инспекторът? Много се разбирахме с него едно време.

— Добре е, благодаря. Женен ли си, Бил?

— Не, благодаря! Всички бедни девици, които познавам, ме мислят за смахнат, а нямаш представа какво мисля пък аз за богатите.

— Познавам няколко, които не са съвсем за изхвърляне — въздъхна Елъри. — А как е очарователната ти сестра?

— Люси е добре. Омъжена е, разбира се. За търговски пътник — Джо Уилсън. Много порядъчен човек: не пие, не пуши, не играе комар и не бие жена си. Ще ти хареса. — Ейнджъл погледна часовника си. — Ти едва ли си спомняш Люси.

— Какво говориш! Нали бях готов да сложа в краката й бедното си юношеско сърце. Тя би подлудила и Ботичели.

— Все още е хубава. Живее наблизо. Имат във Феърмаунт Парк скромна къщичка. Джо е доста добре материално за човек от неговия бранш.

— Чакай, чакай — сгълча го Елъри. — С какво търгува?

— Евтини бижута. Гривни. Дрънкулки. — В гласа на Бил се почувствува горчивина. — Боя се, че погрешно ти представих нещата. Да ти кажа право, мъжът на Люси не е нищо повече от амбулантен търговец. О, заслужава уважение. Няма родители и всичко е постигнал със собствени усилия. Човек, който сам се е издигнал. Но винаги съм мислел, че на сестра ми ще й провърви повече — сви вежди той.

— За бога, че лошо ли е човек да си изкарва хляба като честен и почтен търговски пътник? Ти си бил голям сноб!

— Е, вярно, че е почтен. Глупаво е да се оплаквам. Той е лудо влюбен в Люси и тя в него. И никога не я е лишавал от нищо. Само че ме смущава гладният му и стръвен вид, както казва Цезар.

— Сериозно основание, няма що!

— За бога! Просто съвестта ми е гузна. Апартаментът ми е в центъра на града и не се виждаме много често с Люси. Направо съм я зарязал. Джо пътува често и тя сигурно е ужасно самотна.

— О, подозираш, че има друга жена?

Бил Ейнджъл сведе поглед.