Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Да — прошепна тя. — О, да.

Но този човек имаше желязна воля и непоколебимо се отвърна от изкушението.

— Не, ще излезем. Нали в това е същността на лечението.

— Не мога… О, не… Не, няма да мога.

Господин Куин я хвана за ръка и прекоси с нея стаята до затворената врата.

— Отвори я — рече той.

— Но аз… трябва да се пооправя.

— И така си красива. Отвори вратата.

— Как… да я отворя?

— Отвори я. Сама. Със собствените си ръце.

В големите й сериозни очи прозираше страх. Тя преглътна неуверено като малко момиченце и ръката й в червена ръкавица се протегна несигурно към браната. Погледна Елъри скръбно.

— Отвори я, скъпа — каза Куин тихо.

Ръката й бавно натисна дръжката. После бързо, като дете, преди да глътне лъжица с рибено масло, Пола затвори очи и рязко отвори вратата.

И така, слепешком, прекрачи прага към широкия свят.

Нюйоркчаните

Джаспър Бордън

Грозвенър Финч

Сенатор Саймън Фрю

Андрея Гимбъл

Джесика Бордън Гимбъл

Джоузеф Кент Гимбъл

Бърк Джоунс

Филаделфийците

Уилям Ейнджъл

Джоузеф Уилсън

Люси Уилсън

Трентънците

Ела Еймити

Полицейският началник Айра де Джонг

Прокурорът Пол Полинджър

Трентън е столица на Ню Джързи. Според последното преброяване от 1930 година населението й възлиза на 123 356 души — мъже, жени и деца. Първоначално градът се е наричал Тренте Таун, по името на Уилям Трент, кралски съдия. (Това известно ли ви беше, господин Клопенхаймър?) Разположен е на брега на Делауеър — най-красивата река в Съединените Щати.

Съсухреният човечец кимна уклончиво.

— Край Делауеър, ако си спомняте, Джордж Вашингтон разбил на пух и прах хесенците 27през 1776 година — продължи шишкото и натопи хобота си в пръстената халба. — Било е точно по Коледа, в една ужасна буря. Добрият стар Джордж натоварил момчетата си на лодки, преминали тихомълком Делауеър и спипали хесенските кръволоци по бели гащи, без да дадат нито една жертва — пише го в историята. А знаете ли къде е станало това? В Трентън, господин Клопенхаймър, в Трентън!

Господин Клопенхаймър потърка острата си брадичка и промърмори нещо умиротворително:

— И знаете ли още какво? — рече шишкото, като хлопна с халбата си по масата. — Навремето Трентън за малко да стане столица! Факт! През 1784-та година Конгресът се събрал точно тук, в старото селище, и гласувал сградите на федералното правителство да бъдат построени на двата бряга на реката.

— Но Капитолът е във Вашингтон — обади се плахо господин Клопенхаймър.

— Политика, господин Клопенхаймър, интриги. Нали знаете… — изсмя се другият многозначително.

Шишкото, който донякъде приличаше на Хърбърт Хувър, от доста време възпяваше отминалата слава на Трентън, проглушавайки ушите на господин Клопенхаймър. Силно заинтригуван, младият човек с пенсне от съседната маса поглъщаше методично свинското краче с кисело зеле пред себе си и монолога на съседа. Нямаше нужда от дедуктивните способности на Едгар По, за да си направи извода, че шишкото се опитва да продаде нещо на плахия човечец, но какво? Град Трентън ли? Не му се вярваше… После дочу господин Клопенхаймър да промълвя с благоговение думата „хмел“, а сетне и „ечемик“, и всичко стана ясно. Очевидно господин Клопенхаймър представляваше интересите на пивоварната промишленост, а шишкото несъмнено бе член на местната Търговска Камара.

— Мястото е идеално за пивоварна — разтапяше се шишкото. — О, добър ден, сенаторе! Вижте, господин Клопенхаймър…

Разгадал тайната, младият човек престана да надава ухо. Не свинското краче и халбата, загадките бяха насъщният му хляб и апетити му бе неутолим. А шишкото го бе гощавал цял половин час! Въпреки тълпата от посетители в малката бирария на хотел „Стейси Трент“ с грубите й червено-бели покривки и звънтенето на чашите зад дървената преграда, той си оставаше тук чужденец в чужда страна. Посетителите на „Стейси Трент“, намиращ се на един хвърлей от позлатеното кубе на Капитола, говореха сякаш друг език. Тук политиката и Щатското законодателство бяха главна тема за разговор, а той не правеше разлика между крило и фракция! Младият човек въздъхна. Направи знак на келнера, поръча си ябълков пай с кафе и погледна ръчния си часовник. Осем и четиридесет и две. Добре. Той…