Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Стана с въздишка, свали сакото си и внезапно от джоба му изпадна портфейлът. Наведе се да го вдигне и изведнъж се сети какво има в него. Онзи плик. Странно как го бе забравил в суматохата през последните двадесет и четири часа!

Извади плика от портфейла и погали кремавата му гладка повърхност със задоволството на познавач. Високо качество! Качество — това бе думата. Пола бе въплъщение на неповторим, уникален сбор от човешки качества, на всичко нежно, свенливо, о̀бично, което безмълвно докосваше най-съкровените струнки в мъжкото сърце!

Засмя се и разкъса плика. Наистина ли бе отгатнала кой е убиецът на Джак Ройл и Блайт Стюарт?

С волния си ясен почерк Пола бе написала:

„Мили глупчо, ти не вярваш, че една обикновена жена може по интуиция да постигне онова, за което на теб са ти необходими титанически усилия на мисълта. Лю Баскъм е, разбира се, Пола“.

„По дяволите, помисли си той ядосано. Можеше и да не бъде толкова дръзка.“ Хвана телефонната слушалка.

— Пола? Аз съм, Елъри. Току-що прочетох бележката ти.

— Господин Куин, завърнал се от бран — измърмори Пола.

— Предполагам, че трябва да ви поздравя като победител!

— О, дреболия. За щастие всичко мина благополучно. Но, Пола, тази бележка…

— Сега едва ли има смисъл да отварям твоя плик.

— Аз обаче отворих твоя и не мога да не призная, че попадението ти е великолепно. Но как…

— Ти на свой ред би могъл да поздравиш мен по този случай — рече звучният глас на Пола.

— Е, разбира се. Поздравявам те, но не в това е работата. Догадки! И докъде могат да те доведат те? Доникъде.

— Не си ли противоречиш? — засмя се Пола. — Нали ти даваше отговора. И не е изцяло въпрос на догадки, о, Всезнаещий. Зад цялата работа се крие логика.

— Логика ли? Хайде, хайде…

— А как иначе. Не разбрах само защо Лю го е направил — мотивите му и всичко останало. Убийството на Джак също някак си не се вписва… ще трябва да ми обясниш тези неща.

— Но нали току-що каза, че разчиташ на логиката — учуди Елъри.

— На женската логика — отвърна Пола. — Но защо трябва да го обсъждаме по телефона?

— Кажи ми!

— Слушам, сър. Виждаш ли, знаех що за човек е Лю и ми направи впечатление, че неговият характер съвсем точно отговаря на характера на престъплението.

— Това пък какво е?

— Лю бе човек с идеи, нали така? Хрумванията му бяха гениални, а изпълнението под всякаква критика… това бе типично не само за него, но и за работата му.

— Е, и какво?

— Ако за момент се замислиш над престъплението, както направих аз, ще видиш, че то е тъкмо такова… великолепно като замисъл и слабо като изпълнение!

— Искаш да ми кажеш — възмути се Елъри, — че това ти наричаш логика?

— О, но е точно така. Замислял ли си се някога по този въпрос? — рече Пола ласкаво. — Начинанието с картите бе много, много находчиво… типично хрумване на Лю Баскъм, но в същото време тъй странно и заплетено, а и толкова нескопосно изпълнено. Лю от глава до пети. После уликите срещу Джак и Тай… Две фалшиви следи, които изобщо не свършиха работа. А непохватно изпилените букви на пишещата машина!

— Боже — изстена Елъри.

— И не само това. Да вземем кошницата с коктейлите например. Ами ако не бяха я донесли? Или ако я бяха донесли, но в бъркотията изобщо не я вземеха със себе си? Или ако Джак и Блайт бяха прекалено заети един с друг, за да пият? Ами ако само един от тях бе пил? Толкова рисковано, Елъри, тъй недообмислено. Виж, ако Жак Бучър бе престъпникът, никога не би…

— Добре, добре — прекъсна я Елъри. — Убеди ме… да, не, не съм. Забелязала си находчивата идея, малко ексцентрична и зле изпълнена, и понеже Лю бил такъв, ти си познала, че е Лю. Ще трябва да препоръчам този метод на Глюк, може да му допадне. А сега, госпожице Парис, ще си изпълните ли облога?

— Облогът ли? — рече унило Пола.

— Да, облога. Ти каза, че никога няма да заловя престъпника. Е, аз го хванах, значи печеля и ще трябва да ме заведеш довечера в клуб „Подкова“.

— Ох! — И Пола млъкна. Елъри усещаше паниката й дори по телефона. — Но… облогът ни беше за друго — каза тя най-сетне с отчаян глас. — Облогът бе да го изправиш пред съда, да го предадеш на правосъдието. Ти не го стори. Той се самоуби, опита се да избяга, но парашутът му не се отвори…

— О, не — рече твърдо Елъри. — Няма да се измъкнеш, госпожице Парис, загубила си облога и ще си го платиш.

— Но, Елъри — изстена тя. — Не мога! Не… не съм прекрачвала прага на къщата си от години! При самата мисъл се разтрепервам цялата…