Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Мрачната камара се бе присвила безжизнена под тях. Сградата с безмълвните си кули и каменни стени сякаш бе замряла в центъра на ефирната паяжина от електрически и телефонни кабели, спускащи се по склона на планината, и дебнеше плячката си.

— Аз ли си въобразявам — потръпна Бони, — или това нещо долу наистина прилича на паяк?

— Въобразяваш си — отвърна Елъри бързо. Когато самолетът спря да се клатушка и кацна на малката писта, той каза на пилота:

— Чакай ни. Няма да се бавим много.

Хвана Бони за ръка, помогна и да слезе и я помъкна към просеката в гората. Когато минаваха покрай хангара, той забеляза, че вратите му бяха отворени и самолета го нямаше. Видя го и Бони.

— Само това липсваше — дядо да е отлетял за някъде! Винаги съм мислела, че рядко напуска имението.

— По-вероятно е да го няма доктор Джуниъс. Сигурно плужекът му с плужек е отишъл на пазар за зеле и други неща. Я си представи, че ти въртиш домакинството тук?

— И да летя до „Плод-зеленчук“ за буркан маслини! — изкиска се Бони нервно.

Алеята с дърветата бе безлюдна. А когато стигнаха площадката, където бе къщата, видяха, че входната врата е затворена. Елъри почука. Никой не отговори. Почука отново. Най-сетне натисна дръжката. Вратата се отвори.

— Близко до ума — изсмя се той. — Ама кой да се сети? Влизай, Бони. Къщата поне няма да те ухапе.

Бони май се съмняваше, но изпъна момчешките си рамене и влезе смело пред него в сумрачната къща.

— Дядо? — извика тя.

Ехото дотърколи сричките обратно, приглушени и присмехулни.

— Господин Стюарт! — изрева Елъри. Ехото му се подигра. — По дяволите! Този старец може да те подлуди. Имаш ли нещо против да го пораздрусам малко?

— Дали имам нещо против? — избухна Бони. — Бих искала и аз да го пораздрусам!

— За целта ще трябва първо да го намерим! — рече Елъри весело. Двамата тръгнаха. Холът бе пуст. Кухнята също, макар че дъхаше на прясно запарен чай и върху масата имаше трохи хляб. Елъри поведе Бони по стълбата.

— Хващам се на бас, че пак е горе и пак не е на кеф. Господин Стюарт!

Никакъв отговор.

— Нека аз да видя — рече Бони решително и се затича по стълбите.

Намериха стареца в леглото, масичката до него бе отрупана с всевъзможни лекарства — кутийки с хапчета, шишета със сиропи, спрейове и лъжици от неръждаема стомана. Беззъбите му челюсти упорито дъвчеха сандвич със студено месо и докато ги зяпаше застрашително, без каквато и да е изненада, той гълташе жадно изстуден чай с лед.

— Дядо! — извика Бони. — Не ни ли чу?

Той й хвърли кръвнишки поглед изпод рунтавите си вежди и продължи да дъвче, без да дава вид, че я е чул.

— Дядо! — Бони изглеждаше уплашена. — Не ме ли чуваш? Оглуша ли?

Той спря да дъвче само колкото да изръмжи:

— Махай се. — После отново отпи от чая и отхапа от белия хляб. Бони почувствува и облекчение, и гняв.

— Защо се отнасяш така с мен? Ти не си ли човек? Какво ти става?

Космите по страните и брадичката му спряха да шават и челюстите му рязко се сключиха. После той попита троснато:

— Какво искаш?

Бони седна.

— Искам — рече тя тихо — малко нежност, с която никога не си дарил мама.

Изучавайки сърдитата старческа физиономия насреща си, Елъри с почуда забеляза как някаква сянка на нежност се промъкна в сълзливите зачервени очи. После това изражение изчезна. Дядката каза сърдито:

— Много е късно вече. Стар човек съм. Блайт трябваше да се сети за това преди години. Тя никога не ми е била дъщеря. — Фъфленето се засили: — Никого не искам да виждам! Махай се и ме остави на мира. Дяволите да го вземат оня глупак Джуниъс! Ако го свърташе на едно място, можеше да ми осигури поне малко спокойствие!

Ръцете на Бани се свиха в два юмрука.

— Колкото и да викаш, не можеш да ме уплашиш! — рече тя спокойно. — Много добре знаеш, че вината бе твоя, а не на мама. Никога не си й дал любовта, която тя с право е очаквала от теб.

Старецът тресна чашата и запокити останките от сандвича.

— Кой ти дава право да ми говориш така? — кресна той. — Че ти какво знаеш? Тя никога не те е водила при мен. Тя изобщо…

— А ти кога си й показал, че искаш?

Костеливите ръце се размахаха, после се отпуснаха върху завивката.

— Нямам намерение да споря с вчерашно хлапе. Дошла си заради парите ми. Знам защо си дошла. За парите ми. Всички деца и внуци само това искат!

— Дядо — ахна Бони и стана. — Как можеш да кажеш такова нещо?

— Махай се, махай се — повтори той. — Този глупак Джуниъс! Да вземе да отиде в Лос Анджелес и да остави домът ми да се превърне в крайпътен хан. Бог знае какви бактерии сте домъкнали, ти и този с теб. Аз съм болен стар човек. Аз…