Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Добре де, дай го този отговор — промърмори Лю, забол нос в брендито си. — Продължавам да твърдя, че това са измишльотини.

— Аз не разбирам едно нещо — протестира Тай. — Защо не е спазил датата, а е избързал? Защо Смит е ускорил извършването на престъплението? Струва ми се, че е можел да изчака да се получи асо пика и после да ги убие и двамата. Но не го е направил. Изоставил е собствения си график, целия сложен механизъм на писмата, измислен от него самия. Защо?

— Въпрос на възможност — рече Елъри кратко. — По-трудно е, когато трябва да съгласуваш убийството на двама души, отколкото на един. А сватбеното пътешествие с твоя самолет даваше възможност на Смит да убие както Блайт, така и Джак, възможност, която той не е можел да пропусне.

— При това положение планът да се припише престъплението на татко се е провалил и убиецът го знае много добре.

— Но няма какво да направи, освен да се опита да си вземе писмата и листа с кода, и най-вече изобличаващата бележка в картотеката на куриерското бюро. Както Лю предположи, той вероятно е преценил изключителния риск и е решил да не опитва.

— Поне разполагаме с достатъчно материал, за да убедим Бони в абсурдността на подозренията й. Това, което току-що изложи, доказва, че той също е бил жертва и нищо друго. Куин, би ли…

— Бих ли какво? — сепна се Елъри.

— Би ли казал това на Бони? Би ли я убедил в невинността на татко?

Елъри потърка брадата си:

— И в твоята невинност, предполагам.

— Ами… да.

— Слушай, Тай! — рече Елъри делово. — Ти трябва да се поразсееш. Я иди да поспортуваш. Или се запий някъде за една-две седмици. Защо не си вземеш отпуск?

— Какво, да напусна Холивуд в такъв момент? — Тай го изгледа мрачно. — И дума да не става.

— Не се прави на идиот. Тук само пречиш.

— Куин е прав — обади се Лю. — Филмът пропадна и съм сигурен, че Буч ще ти даде отпуск. В крайна сметка нали е годеник на момичето — захили се той.

— Тай се усмихна и стана.

— Идвате ли?

— Мисля да поостана и да поразмишлявам. — Елъри скришом погледна към часовника си. — Помисли си, Тай! Чакай, остави сметката на мен, аз ще платя.

— Тай махна вяло и се запъти навън, следван от пийналия Лю. А Куин седя и размишлява с необичайно разтревожено изражение върху обикновено безизразното си лице.

В един без десет Бони се втурна в „Кафявото бомбе“, огледа се панически и бързо се шмугна в сепарето на Елъри. Седна в ъгъла, едва дишайки.

— Чакай, какво има? — рече Елъри. — Изглеждаш страшно уплашена.

— О, така е. Следят ме! — Тя надзърна над преградата към вратата с широко отворени очи.

— Леваци — измърмори Елъри.

— Какво?

— Искам да кажа, че сигурно си въобразяваш. Кой ще вземе да те следи?

— Не знам. Освен… — Тя се сепна, а веждите й почти се срещнаха. После поклати глава.

— Днес изглеждаш особено прелестна.

— И все пак съм сигурна… Голяма черна кола. Лимузина.

— Трябва през цялото време да носиш ярки цветове, Бони. Отиват на тена ти.

Бони се усмихна разсеяно и свали шапката и ръкавиците си.

— Остави тена ми. Не е там причината. Просто не ща да нося траурни дрехи. Нелепо е. Никога не съм приемала траура. Черните дрехи са… като афиш. Все се карам с Клотилд за това. Тя е просто ужасена.

— Да — каза Елъри окуражаващо.

Тя бе грижливо гримирана, наистина много грижливо, за да прикрие бледността и няколкото едва забележими бръчици по слепоочията. Очите й бяха големи, черни и разширени от безсъние.

— Няма смисъл да демонстрирам пред света, че съм загубила майка си — каза Бони тихичко. — Това погребение… беше грешка. Противно ми бе. Мразя себе си, че се съгласих.

— Трябваше да я погребат, Бони. А ти познаваш Холивуд.

— Да, но… — Бони се усмихна и каза решително, с бодър глас: — Хайде да не говорим за това. Може ли да пийна нещо?

— Толкова рано през деня?

Тя вдигна рамене:

— Дайкири, ако обичаш. — И взе да рови в чантата си.

Елъри поръча дайкири и бренди със сода, без да сваля очи от нея. Тя отново дишаше тежко, но се опитваше да прикрие вълнението си. Извади пудриерата, огледа лицето си в огледалото, без да обръща внимание на Елъри, без да обръща внимание на онова, което бе изложено на показ в отворената й чанта. Поправи машинално няколко непослушни кичура златисторуса коса, напудри връхчето на нослето си. И внезапно измъкна плик от чантата си и го бутна към Елъри.

— Ето — рече тя приглушено. — Виж.