Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Свиха гузно зад ъгъла и забързаха по улица Вайн. Отдъхнаха си с облекчение едва когато се настаниха в едно сепаре на „Кафявото бомбе“. Лю щеше да се спука от смях.

— Иска ми се да видя мутрата на Глюк, като научи — давеше се той и бършеше сълзите от очите си. — Този тъпак няма да дрънка… много. Ще каже само на жена си, на любовницата и на приятелите си. Бас държа, че в момента върти телефона!

— Трябва да умилостивя с нещо Глюк — рече Елъри разсеяно. — Той дори не знае за съществуването на тези писма.

— За бога, Куин, какво има в плика? — каза Тай.

Елъри измъкна от жълтеникавия плик бланка „Международно куриерско бюро, регистр.“ с график, както и писмо, адресирано до Блайт Стюарт с неравни печатни букви. Със стоманен кламер към плика бе прикрепена бележка с дата.

— Писмото на господин Егбърт Л. Смит — рече Елъри и го огледа. После го подаде на Тай. Той го прочете жадно, а Лю надничаше през рамото му. Писмото бе написано на машина, на бяла, тънка, евтина хартия. Датата бе двадесет и осми предния месец.

Международно куриерско бюро, регистр.

бул. Холивуд и Вайн.

Холивуд, Калиф.

Господа,

Видях рекламата ви за куриерски услуги в днешния вестник и се обръщам по този повод към вас.

Имам няколко писма, които трябва да бъдат изпратени до един мой клиент на точно определени дати, но трябва да напусна града и може да не съм в състояние да поддържам кореспонденцията си, така че прилагам писмата в пратката заедно с банкнота от пет долара, без да знам какви са ви цените и нямайки време да се осведомя. Сигурен съм, че петте долара ще покрият марките и цената на вашите услуги.

Пликовете са вързани с ластик. Искам да бъдат пуснати в Холивуд така както са подредени, най-първо — този най-отгоре, после следващият под него и така нататък. Редът на изпращане е много важен. Ето ви графика на датите за изпращане.

1. Понеделник, 11-и (следващия месец)

2. Четвъртък, 14-и (следващия месец)

3. Събота, 16-и (следващия месец) — бърза поща

4. Вторник, 19-и (следващия месец)

5. Четвъртък, 28-и (следващия месец)

Благодаря ви предварително.

Искрено ваш Егбърт Л. Смит

П. С. Моля да обърнете внимание на писмо № 3 — то трябва да бъде изпратено с бърза поща, за да пристигне в неделя — 17-и, когато няма обикновена поща.

— Проклетият му Борджия, не се е подписал дори с измисленото си име промърмори Тай.

— Предохранителна мярка — каза Елъри сухо. — Като нямаме образец от почерка му, няма и улики. Обърнете внимание също на безличната фразеология. Не може да се каже образован ли е, или не. Има обаче делово звучене, сякаш господин Егбърт Л. Смит е точно това, за което се представя.

— Я виж, писмото е написано на машината на Джак Ройл! — възкликна Лю. — Ако това, което каза вчера, е вярно, Куин. Погледнете отчупените крайчета на „h“-тата и „r“-тата. Мисля, че трябва да предадем всичко това на Глюк, и то веднага.

Приближи се келнерът и се надвеси над тях. Тай рече разсеяно:

— Бренди.

— Здрасти, Джийн — каза Лю. Двойни ли, господин Баскъм?

— Я по-добре донеси бутилката. Не виждаш ли, че съм с компания? От петнадесетгодишното „Моне“.

Келнерът цъфна в усмивка и се отдалечи.

— Да видим — промърмори Елъри — какво ще ни каже последното, неизпратеното писмо от вързопа на господин Смит.

Той отвори запечатания плик и го изтърси. Изпадна карта със син гръб. Бе асо пика.

Не бе необходимо да поглежда листа с кода, който Елъри бе намерил в гримьорната на Джак Ройл. И децата знаеха какво означава асо пика.

— Смърт — рече нервно Тай. — Но е получена… Искам да кажа, че е трябвало да се получи… Тя бе убита, преди да се получи.

— Точно в това е ключът — рече Елъри, играейки си с картата.

— Стига с твоите недомлъвки — изсумтя Лю. — Защо не вземеш за разнообразие да ни разкриеш загадката?

Елъри седеше вторачен в картата, в бележката, прикрепена към плика.

— Едно нещо е сигурно — рече Тай с изопнато лице. — Това е чиста инсценировка. Някой е имал зъб на Блайт и е решил да уличи татко в престъплението. Враждата тук идва много на място, дава мотива. А всеки би могъл да вземе машината му.

— А? — рече Елъри разсеяно.

— Датата на тази бележка… двадесет и седми миналия месец… би трябвало да ни подскаже къде е била напечатана. Или в гримьорната, или вкъщи. Но, по дяволите, татко винаги мъкнеше машината със себе си. Не мога да се сетя къде беше тя на двадесет и седми.