Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Ръката му захлупи плика, докато им сервираха питиетата. Когато келнерът се отдалечи, Елъри обърна дланта си. Пликът лежеше на нея. Бони го следеше тревожно.

— Нашият приятел се е отказал от пощенската писалка, както виждам — каза Елъри. — Този път адресът е на машина.

— Ама ти не разбираш ли? — прошепна Бони. — Адресирано е до мен?

— Виждам го съвсем ясно. Кога пристигна?

— Със сутрешната поща.

— Пуснато е в Холивуд снощи. Шрифт „Елит“, веднага се набиват, в очи трите счупени букви — този път „b“, „d“ и „t“. На нашия приятел му се е наложило да употреби друга машина, тъй като портативката на Джак е у мен от вчера следобед. Всичко това идва да покаже, че писмото е било написано едва снощи.

— Погледни… какво има в него — рече Бони.

Елъри извади съдържанието. Бе седмица пика.

— Пак този тайнствен „враг“. Историята започва да ми втръсва… О… — Той мушна плика и картата в джоба си и внезапно се изправи. — Здрасти, Буч.

Детето Чудо стоеше пред тях и гледаше Бони със странно изражение.

— Здрасти, Бони — рече той.

— Здрасти — отвърна Бони с половин уста.

— Буч се наведе, тя му подаде бузата си. Той се изправи, без да я целуне, проницателните му очи гледаха тъжно…

— Обядвах тук — рече той небрежно. — Случайно ви забелязах. Какво има?

— Бони, мисля, че уважаемият ти годеник ревнува — рече Елъри.

— Да — каза Детето Чудо с усмивка. — И аз мисля така. — Не изглеждаше добре. Около очите му имаше тъмни кръгове, а страните му бяха хлътнали от умора. — Опитах се да се свържа с теб тази сутрин, но Клотилд каза, че си излязла.

— Да, излязох…

— Изглеждаш по-добре. Бони.

— Благодаря.

— Ще те видя ли довечера?

— Защо… защо не седнеш при нас? — предложи Бони, премествайки се няколко сантиметра на седалката.

— Да, защо не седнеш? — каза Елъри сърдечно.

Проницателните очи се устремиха към него, спирайки само за миг върху джоба, в който Елъри бе мушнал плика.

— Не, благодаря — усмихна се Бучър. — Ще трябва да се връщам в студията. Е, довиждане. — Той остана още за секунда, сякаш се колебаеше да я целуне ли, после изведнъж се усмихна, кимна и се отдалечи. Портиерът отвори вратата и Бучър излезе, привел рамене.

— Добро момче е Буч — каза Елъри.

— Да, наистина. — После Бони тропна чашата си на масата и изплака: — Не разбираш ли? Сега, след като аз взех да получавам тези карти…

— Виж, Бони…

— Как мислиш — каза тя с тих, разтреперан гласец, — как… мислиш… да не би аз… аз… да съм… следваща?

— Следващата ли?

— И мама получаваше предупреждения… Сега ги получавам аз… — Опита се да се усмихне. — Ужасно ме е страх.

Елъри въздъхна.

— Значи вече не мислиш, че Джак Ройл е изпращал предишните писма?

— Напротив!

— Но, Бони, как можеш да се страхуваш от покойник?

— Снощното писмо не е изпратено от покойник — каза Бони отривисто. — О, Джак Ройл наистина е пращал писмата до мама. Но това до мен… — Бони потрепера. — Аз имам само един враг, Куин.

— Имаш предвид Тай? — промърмори Елъри.

— Точно Тай имам предвид. Той започва там, където баща му спря!

Елъри мълчеше. Силно бе изкушението да докаже на Бони колко безпочвени са подозренията й. Всичко би дал да разсее тъгата в очите й, но се удържа.

— Трябва да внимаваш, Бони.

— Значи наистина смяташ…

— Остави какво смятам. Но запомни: най-опасното нещо, което можеш да сториш, е да се сближиш с Тай Ройл.

Бони затвори очи и довърши коктейла си. Когато ги отвори, бяха пълни с боязън.

— Какво да правя? — прошепна тя.

На Елъри му идеше да изругае, но само промълви:

— Внимавай! Предпазливост… предпазливост преди всичко. Бъди нащрек. Не говори с Тай. Недей да имаш нищо общо с него. Избягвай го като прокажен.

— Прокажен — потрепера Бони. — Точно това е той.

— Не давай ухо на ухажванията му — продължи Елъри, без да я поглежда. — Той е способен да ти каже какво ли не. Не му вярвай. Не забравяй, Бони.

— Как мога да забравя? — Сълзи се появиха в очите й. Тя разтърси гневно глава и затършува за кърпичката си.

— А от колата — промърмори Елъри, — колата, дето те е следяла, не се притеснявай. Тези хора те охраняват. Не се опитвай да се отървеш от тях, Бони.

Но Бони едва ли го чу.

— Какво струва животът ми? — рече тя мрачно. — Сама съм на този свят и един див звяр е по петите ми и… и…

Елъри прехапа устна и не каза нищо, само я гледаше как бърше нослето си с кърпичката. Почувствува се като самия звяр.

След известно време той поръча още две напитки и когато ги донесоха, побутна едната към нея.