Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— За какво му е трябвала машина, Тай?

— Да отговаря на писмата на почитателите си. Не ги оставяше на секретарките и предпочиташе лично да кореспондира с авторите на по-интересните писма. Нещо като хоби. Не позволяваше на студията да върши тази работа вместо него. Всъщност и аз постъпвам така.

— Казваш, че всеки би могъл да използува машината?

— Цялото население на Холивуд — изпъшка Тай. — Знаеш на какво приличаше домът ни. Лю, когато татко бе жив — клуб за всички пияндета в града.

— Като лична обида ли да го приема? — захили се Лю.

— А гримьорната на татко бе свърталище на всякакви типове. Не ще и съмнение… натопил го е някой, който се е докопал до машината или в студията, или вкъщи. — Той се намръщи. — Някой? Може всеки да е!

— Не мога да разбера едно — рече Лю. — Защо това приятелче Смит е възнамерявал да прати две писма на Блайт след смъртта й. Така отиват на кино уликите срещу Джак, защото Джак бе също убит, а мъртъвците не прашат писма. А щом са искали да натопят Джак защо са го убили? Не мога да разбера.

— И аз бих искал да знам това — каза Тай през зъби.

— Струва ми се — промърмори Елъри, — че много неща ще ни се изяснят, ако подходим към проблема научно. Да се върнем към втората версия, за която ви споменах сутринта. Ако приемем, че авторът на тези писма е нормален, а не душевноболен, тогава единствената причина да изпрати на Блайт писмо след смъртта й е, защото няма контрол върху самите писма.

— Разбирам — каза Тай бавно. — И затова си се сетил за куриерското бюро.

— Съвършено вярно. Отбих се в пощата, за да проверя дали случайно авторът на писмата не е склонил лично някой от служителите да ги изпраща. Но, разбира се, това бе малко вероятно. Единствената останала възможност бе някоя организация, която изпраща писма.

— Но щом Смит е убил Блайт и татко, защо не се е опитал да си вземе последните две писма от бюрото, преди да бъдат изпратени? Самият Люси каза, че не е правил такъв опит.

— И да се изложи на опасността да го разпознаят? — присмя се Лю. — Мисли, младежо.

Пристигна келнерът с бутилка бренди, сифон и три чаши. Лю потърка ръце и сграбчи бутилката.

— Разбира се — рече Елъри, — това е самата истина.

— Всъщност за какво са му били тези две писма изобщо?

Елъри се облегна, стиснал чашата, която Лю пълнеше.

— Важен въпрос с още по-важен отговор. Забелязахте ли датата, на която нашият приятел Смит е искал да бъде пуснато това последно писмо… пликът със злокобното асо пика?

Лю и Тай погледнаха едновременно бележката, прикрепена на плика. Датата бе 28-и, четвъртък.

— Не виждам смисъла — изрече Тай навъсено.

— Много просто. Какви бяха двете карти, изпратени на Блайт в един плик на четиринадесети, в четвъртък… пликът, който пристигна в петък, петнадесети, два дни преди убийството?

— Не помня.

— Десетка пика и двойка трефа, което значи „Големи неприятности след два дни или след две седмици“. Фактът, че убийството всъщност бе извършено два дни след получаването на това съобщение, е чисто съвпадение. Защото какво откриваме сега? — Той потропа по картата и плика пред себе си. — Асото пика, което значи „Смърт“, е трябвало да бъде изпратено в четвъртък, на двадесет и осми, и да се получи от Блайт на двадесет и девети, петък. Така че убийството на Блайт е било запланувано за не по-рано от двадесет и девети. Или, с други думи; по график е трябвало да умре не два дни, а две седмици след предупреждението за големи неприятности в петък, петнадесети.

— След една седмица — изръмжа Тай. — Ако не бе променил плана си, Блайт щеше да е още жива. А и татко.

— Там е работата я. Какъв е бил първоначалният план на престъпника? Да убие Блайт… Само Блайт. Доказателства? Фактът, че картите са били изпратени само на Блайт, че асо пика е било предназначено само за Блайт, както се вижда от адреса на плика. В същото време планът е предвиждал в убийството на Блайт да бъде обвинен Джак… за това свидетелствува употребата на неговата пишеща машина и подхвърлянето на листа с кода в гримьорната му.

— Е?

— Но какво стана в действителност? Блайт бе убита… но не сама. Убит бе и Джак. Какво е накарало Смит да промени плана си? Какво го е накарало да убие не само Блайт, но и Джак… човекът, който е трябвало да понесе възмездието за убийството?

И двамата мълчаха навъсено.

— Това според мен е най-важният въпрос, който ни е поставен от цялата последователност на събитията. Ако дадете отговор на този въпрос, ще дадете отговор на всичко.