Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Стига. Бони. Хората ни гледат.

Тя избърса зачервените си очи набързо, издуха нослето си и се зае с пудриерата. После взе втория коктейл и отпи.

— Аз съм глупачка — подсмръкна Бони. — Само цивря като някоя глезла от филмите.

— Нищо. Така е по-добре. Между другото, Бони, знаеш ли, че майка ти и Джак Ройл са посетили дядо ти Толанд Стюарт миналата сряда?

— Точно преди да бъде обявен годежът? Мама не ми каза.

— Странно.

— Нали? — Тя се нацупи. — Ти откъде знаеш?

— От Пола Парис.

— Тази жена! Тя откъде е разбрала?

— О, не е чак толкова лоша — възрази плахо Елъри. — Такава й е професията. Трябва да й влезеш в положението.

За пръв път Бони му отправи втренчения поглед на жена, която търси белези на мъжката слабост.

— А, разбирам — рече тя бавно. — Ти си влюбен в нея.

— Аз ли? — подскочи Елъри. — Абсурд!

Бони отмести очи и промърмори:

— Извинявай. Мисля, че не е съществено откъде е разбрала. Наистина си спомням сега, че мама я нямаше цял ден. Чудя се защо ли е ходила при дядо. И отгоре на всичко с… онзи човек.

— Че какво чудно има? В края на краищата тя бе решила да се омъжва, а той й е баща.

Бони въздъхна.

— И аз така мисля, но все пак е странно.

— Защо?

— През последните дванадесет години мама едва ли се е виждала с дядо повече от два-три пъти. Миналата неделя аз самата посетих тази зловеща къща в Шоколадовите планини за пръв път от осем го дини насам… При предишните си посещения още носех панделки и престилчици, така че можеш да си представиш колко отдавна е било. Ами да, ако преди неделя бях срещнала дядо на улицата, нямаше да го позная. Той никога не ни е посещавал, разбираш ли.

— Мислех да те питам за това. Каква е причината за студенината между майка ти и дядо ти?

— Не беше точно студенина. Ами… е, просто дядо е егоист, затворил се е в черупката си. Мама ми казваше, че той никога не е бил ласкав с нея. Виждаш ли, баба ми умряла при раждането на мама, тя е единствено дете… и дядо като че ли… рухнал след това. Имам предвид…

— Побъркал се?

— Мама казваше, че е изкарал нервна криза и вече не бил същият. Много тежко понесъл смъртта на баба, в известен смисъл обвинявал мама. Ако тя не се била родила…

— Често срещана реакция у мъжете.

— Не искам да си мислиш, че е бил груб с мама или нещо подобно — рече бързо Бони. — Смятал е за свой дълг да й осигурява всичко необходимо. Винаги е имала гувернантки, бавачки и купища дрехи, обикаляла е Европа, завършила е добри училища и така нататък. Но щом пораснала и взела да се занимава с театър — и при това се оправяла доста добре сама, — той решил, че задълженията му като баща свършват дотам. А на мен никога не е обръщал внимание.

— Тогава защо майка ти го е посетила миналата сряда?

— Не знам със сигурност — намръщи се Бони. — Освен ако е искала да му каже, че тя и Джак Ройл ще се женят. Не виждам обаче защо ще го прави. Дядо не е проявил никакъв интерес към първия й брак, така че едва ли е щял да се трогне от втория.

— Възможно ли е майка ти да се е нуждаела от пари? Оня ден спомена, че тя винаги била на червено.

Бони се нацупи.

— От него? Мама винаги казваше, че ще иде да проси, преди да му поиска и цент.

Елъри потупваше замислено горната си устна. Бони допи чашата.

— Бони — каза внезапно той. — Хайде да направим нещо.

— Какво?

— Хайде да вземем самолет и да отидем до Шоколадовите планини.

— След като дядо се държа така ужасно в неделя — подсмръкна Бони. — Да не дойде на погребението на собствената си дъщеря! Според мен малко прекалява със своята ексцентричност.

— Имам чувството — рече Елъри, като се изправи, — че е важно да разберем защо майка ти и Джак Ройл са го посетили преди девет дни.

— Но…

Елъри сведе поглед към нея.

— Бони, това може да помогне да разсеем мъглата. Бони мълчеше. После отметна глава и стана.

— В такъв случай — рече тя решително — идвам с теб.

Благословеният зрак на деня разпръсна нощната тъма. През облаците, прорязани от лъчите на слънцето, се разкри орловото гнездо на Толанд Стюарт в цялото си обветрено величие. Сега сградата изглеждаше още по-страховита, отколкото в непрогледния мрак — като струпей върху насеченото тяло на планината.

— Това място направо е зловещо — потрепера — Бони, взирайки се надолу, докато самолетът кръжеше над пистата.

— Е, не е копие на Шангри Ла — рече сухо Елъри, — макар и да прилича на забранения град на Покрива на света. Да не би уважаемият ти дядо да е ходил до Тибет? Това може да обясни откъде е почерпил вдъхновението си.