Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Че имаш ли брат близнак? — запита изненадан Елъри.

— Знаеш ли защо ми харесваш? — въздъхна Лю. — Защото е толкоз лесно да те прати човек за зелен хайвер. Разбира се, че нямам брат близнак!

— Можех да се досетя, че нашият Творец едва ли би повторил грешка от такава величина — каза тъжно Елъри. — О, Тай! Сядай! Ела да закусиш с нас.

Тай Ройл се приближи, току-що обръснат, но видът му подсказваше, че е прекарал трескава нощ.

— Вече закусих, благодаря. Куин, искам да говоря с теб.

— Да?

Тай приседна на стола на Сам Викс, подпря лакът на масата и прокара пръсти през косата си.

— Добре де, добре — измърмори Лю и стана. — Веднага усещам кога съм излишен.

— Остани, Лю — каза уморено Тай. — Може и ти да помогнеш.

Елъри и Лю се спогледаха.

— Готово, мойто момче — рече Лю и седна. — Какво те мъчи?

— Бони.

— Аха — каза Елъри.

— Какво ти е погодила този път? — попита Лю съчувствено.

— Става дума за вчера следобед. — Тай си играеше с кафената чаша на Викс. — Нали каза, че тате стоял зад… е, зад всичко. Цяла нощ не съм мигнал. В началото бях бесен. Но снощи разбрах истината за себе си.

— Да? — каза Елъри намръщено.

— С мен става нещо. От сряда. Не изпитвам същите чувства към нея както преди. Всъщност изпитвам… точно обратното. — Той смачка чашата. — О, има ли смисъл да си кривя душата? Обичам я!

— Ти добре ли си? — изръмжа Лю.

— Няма смисъл, Лю. Този път е сериозно.

— След всички номера, които си погаждахте!

Тай се усмихна кисело:

— Точно това казах на тате, когато разбрах за любовта му към Блайт.

— Да — промърмори Елъри, — историята притежава изумителната способност да се повтаря. — Той хвърли предупредителен поглед на Лю и Лю кимна.

— Слушай, мойто момче, виновно е въображението ти и климатът, рече Лю бащински. — Смъртта на Джак май те изкара от релси, а и знаеш какво въздействие оказва слънцето върху младите. Послушай чичо си Луи. Тази любовна история няма да ти донесе нищо друго, освен неприятности. Вземи пример от мен. Не си ме виждал да се лутам с блуждаещ поглед заради някоя фуста, нали така? По дяволите, да имах твоята мутра, щях да накарам Казанова да заприлича на провинциален мухльо, който обикаля махленска вдовичка!

Тай поклати глава:

— Не, Лю, няма да ме убедиш. Този път е до гроб.

— Ами троши си главата тогава — вдигна рамене Лю. — Да не кажеш после, че не съм те предупредил.

— Чакай, Лю. — Тай изглеждаше объркан. — Ти си почти толкова близък с Бони, колкото… имам предвид, мислех си, че може би ти ще се опиташ да поговориш с нея.

Елъри буйно завъртя глава зад гърба на Тай.

— Кой, аз ли? — рече изненадан Лю. — Ти какво искаш, да ме направиш съучастник в престъпление ли? Няма да си лепна такова петно на съвестта. Да не съм ти сводник! Ухажвай си я сам.

— Ти какво мислиш, Куин? Бони е убедена, че тате… е, чу я вчера. Някой трябва да й каже колко греши. Сигурно на мен няма да повярва.

— Защо не оставиш нещата да се уталожат известно време? — рече Елъри безгрижно. — Дай й възможност да се успокои. С времето сигурно сама ще разбере, че е сгрешила.

— Разбира се, защо бързаш? Дай на момичето шанс да се ориентира. Освен това — рече Лю — не забравяй за Буч.

Тай млъкна. После каза:

— Буч… Може и да си прав. Не е минала и седмица.

— Господин Куин, търсят ви по телефона — провикна се внезапно келнерката иззад барчето.

Елъри се извини и отиде до апарата.

— Ало… Господин Куин? Аз съм, Бони Стюарт.

— О — рече Елъри. — Да? — Той хвърли един поглед на Тай, който слушаше мрачно, докато Лю размахваше ръце и го поучаваше.

— Искам нещо да ви покажа — рече Бони странно. — Получи се тази сутрин.

— О, така ли? — После добави високо: — Хайде тогава да обядваме заедно?

— Но няма ли да минете веднага?

— Съжалявам. Имам важна работа. Да кажем, в „Кафявото бомбе“ на улица Вайн в един часа?

— Ще ви чакам — отсече Бони и затвори.

Елъри се върна на бара. Тай прекъсна Лю по средата на изречението:

— Едно нещо трябва да направим незабавно.

— И какво е то? — попита Елъри.

— Мислех за тези анонимни писма. Смятам, че веднага трябва да кажем на инспектор Глюк.

— Това е работа на някой откачен — присмя се Лю. — Кой друг ще праща карти на една дама след смъртта й?

Елъри запали цигара.

— Какво съвпадение! Точно това се чудех и аз. И мисля, че стигнах до съвсем разумно предположение.

— Значи пипето ти сече повече, отколкото на мен — рече Тай мрачно.

— Виждате ли, има само две правдоподобни обяснения на странния факт, току-що споменат от Лю… имам предвид изпращането на писмо до покойницата. Е, разбира се, винаги съществува възможност, та подателят да не е разбрал за смъртта на Блайт, но ще се съгласите, че тази вероятност е направо нищожна. Сам Викс и господата от печата се погрижиха за това.