Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— А в неделя на седемнадесети на летището — продължи Елъри — видях Клотилд да носи трето писмо. Взех го, след като майка ти го хвърли, Бони. Ето го — осмица пика, скъсана на две. Ако погледнете забележката под листа, ще видите, че значението се обръща, когато картата е скъсана на две. Следователно посланието гласи — само минути преди да излети самолетът и да ги убият: „Опасността няма да бъде предотвратена!“

— По-голяма измишльотина не бях чувал — каза пребледнял Бучър. — Направо невероятно.

— И въпреки това то е пред вас — вдигна рамене Елъри. — А тъкмо сега Бони ми предаде последното съобщение — деветка спатия, означаваща „Последно предупреждение“. Това е безсмислено, Буч, тъй като това „предупреждение“ е изпратено два дни след смъртта на Блайт.

Детето Чудо се ядоса.

— И без туй си беше объркано, а сега и това… По дяволите, как може да вярвате на такова нещо? Но ако трябва… наистина изглежда, че този, който е изпратил последното писмо, не е знаел за смъртта на Блайт, нали? И след като всички писма са дело на един и същи човек, не виждам никакъв смисъл.

— Нелепост — подсмихна се Лю. — Ясно, че е работа на някой откачен. — Но все пак запита: — И къде намери този лист?

— В гримьорната на Джак Ройл. — Елъри свали капака на портативната машина. — И още нещо, ако разгледате току-що напечатаното на жълтия лист, ще видите, че малките h и r например имат еднакво износени крайчета. Еднакво отчупени — повтори замислено той, сграбчи една настолна лупа от бюрото на Буч и огледа споменатите букви. Прясно изпилени! Но остави лупата и просто каза: — Няма и съмнение. Този код е напечатан на машината на Джак Ройл. Тай, това машината на баща ти ли беше?

— Да. Да, разбира се — каза Тай и се извърна.

— Джак? — повтори Буч замаяно. Лю изръмжа:

— О, я се разкарай. Защо му е притрябвала тази игра на Джак? — Но прозвуча някак неубедително. Той притеснено погледна Бони.

— На машината на Джак Ройл… Сигурен ли си в това? — попита дрезгаво Бони.

— Абсолютно. Тези нащърбени букви са като отпечатъци от пръсти.

— Чу ли, Тай Ройл? — попита Бони със святкащи очи. — Чу ли?

— Какво искаш? — смънка Тай, без да се обръща.

— Какво искам ли? — изпищя Бони. — Искам да се обърнеш и да ме погледнеш в очите! Баща ти е напечатал този лист… баща ти е изпращал тези писма с картите на майка… баща ти е убил майка ми!

Тогава той се обърна с начумерено лице.

— Ти си истерична, иначе щеше да си наясно, че това е глупаво, безпочвено обвинение.

— Така ли? — извика Бони. — Знаех си аз, че има нещо странно в това разкаяние, в предложението му за брак след толкова години вражда. Сега обаче знам, че е лъгал през цялото време, играел е игра — да, Лю, ужасна игра! — преструвал се е и е чакал мига, когато — може… да я убие. Годежът, сватбата, всичко е било клопка! Наел е някой да ги отвлече и после е отровил мама със собствените си ръце!

— И сигурно себе си? — каза Тай свирепо.

— Да, защото е осъзнал какво е сторил и за пръв път е извършил нещо почтено, като е сложил край на живота си.

— Нямам намерение да се карам с теб, Бони — каза Тай тихичко.

— Врагове… двама! Ами да, защо не? Ти и баща ти! Изкусно изиграната любовна сценка вчера… о, и ти се мислиш за хитър! Знаеш много добре, че е убил майка ми, и се опитваш да го прикриеш. Откъде да знам, че не си му помагал при замислянето… убиец такъв!

Тай сви юмруци, после ги отпусна. Потърка опакото на едната си ръка, сякаш го сърбеше или болеше. После, без да обели дума, напусна кабинета.

Бони се хвърли с плач в обятията на Бучър.

Но по-късно, когато се прибра и Клотилд й отвори, тя се промъкна до стаята си, легна, без да се съблича, и черни мисли я споходиха. Истина ли бе? Възможно ли бе? Преструвал ли се беше вчера, когато й каза, че я обича? Подозренията бяха ужасни. Можеше да се закълне… И все пак бе истина. Всички факти говореха против него. Кой може да е съобщил на Пола Парис за сдобряването им? Само Тай. И то след като го бе помолила да не казва! И после, този лист… Не можеш да зачеркнеш години омраза само като произнесеш две думи.

О, Тай, чудовище такова!

Бони остана в стаята си, самотна, недоспала, болна и съкрушена. Нощта измина — дълга нощ, населена с толкова много сенки, че в три часа сутринта.

В петък сутринта Елъри, Сам Викс и Лю Баскъм закусваха в ресторанта на „Магна“, когато се появи Алън Кларк, настани се на един стол до тях и се обърна към възрастната келнерка на барчето: