Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Кафе, красавице.

— О, Алън.

— Ето ме и мен. Какво сте се умислили?

— Ами чудя се — каза Елъри. — Какво е статуквото ми в студията сега?

— Статукво ли? — ококори се агентът. — Какво искаш да кажеш? Нали фигурираш във ведомостта?

— Гризе го съвестта — ухили се Лю. — За пръв път срещам толкова добродетелна личност. Като онази стенографка от студията, с която бях снощи. Викам й аз…

— Знам — запротестира Елъри, — но съм нает да напиша сценарий за Ройл и Стюарт, а такъв филм вече няма да има.

— Пфю, това се казва лош късмет — рече Кларк и заклати глава над кафето си. — Къса ми се сърцето, като те гледам.

— Но какво да правя, Алън? В края на краищата ми плащат хиляда и петстотин на седмица.

Тримата поклатиха глави едновременно.

— Вземал хиляда и петстотин на седмица — рече съчувствено Сам Викс. — Е, според мен това е направо срамно.

— Слушай, Куин — въздъхна агентът. — Ти какво си виновен, че на Ройл и Блайт им светиха маслото?

— Не виждам какво общо има между двете.

— Добре де, ти на чия страна си — на труда или на капитала? — заинтересува се Лю. — И ние, писателите, имаме някакви права!

— Договорът ти не бе сключен, ако мога така да се изразя, от някой безмозъчен тъпак — рече Кларк скромно. — Алън е тук да те защитава по всяко време, не забравяй това. Подписа договор да работиш по филма за Ройл-Стюарт, а в този документ няма клауза, предвиждаща убийства.

— Точно там е работата. Филмът никога няма да се заснеме. Отпаднал е от плановете. Буч го съобщи тази сутрин.

— Че какво от това? По договор си ангажиран за осем седмици. Тъй, че независимо дали ще има филм, или не, ти ще останеш тук, докато не събереш заплата за осем седмици. Или, ако се изразим по-грубичко, докато не скъташ дванадесет бона в спестовната си книжка.

— Това е престъпно — промърмори Елъри.

— Нищо подобно, това е животът — каза Кларк и стана. — Да не съм чул дума повече по този въпрос. Срам го било да си получи заплатата. Чували ли сте такова нещо?

— Но как да я получа? Не мога просто да седя тук.

— Не можел просто да седи тук — избухна Лю. — Слушай, лигльо аз вися тук за много по-малко от хиляда и петстотин на седмица!

— И аз — въздъхна рекламният.

— Че изкарай си ги с разследване — предложи Кларк. — Нали си детектив?

— На мен ще ми дойдат добре тези мангизи — измърмори Лю, наведен над яйцата и доматения сос. — Куин, какво ще кажеш да ми заемеш две стотачки до другия петък?

— Но тук се намесвам аз — побърза да каже агентът. — Май ще трябва да скастря колегата. Опитва се да завлече един от най-добрите ми клиенти.

— Само до другия петък — рече Лю, когато Кларк си тръгна.

— Ако заемеш пари на този пират, значи си по-наивен, отколкото те мислех — изръмжа Сам Викс. — До другия петък? Че какво му е на този петък? Нали днес взимаш заплата, тлъсто копеле.

— Някой да те е питал? — каза ядосано Лю. — Знаеш, че пестя за старини! Ще си купя ферма, ще си завъдя пиленца…

— Блондинки или брюнетки? — присмя се Викс. — Пестял за старини! Ти няма да имаш старини, освен ако стомахът ти не е от неръждаема стомана.

— Добре де, нали го взеха, за да ми помага.

— Толкова по-зле за него — рече рекламният с усмивка. — Е, до скоро. Ще ида да изкарам за семки и бонбонки.

— Между другото, Сам — рече разсеяно Елъри, — все искам да те питам. Къде беше миналата събота?

— Аз ли? — Едноокият се сепна. — Бях на остров Рийд, уреждах, сватбеното тържество.

— Знам, но когато се обадих на острова, след като отвлякоха самолета в неделя, ми казаха, че те няма.

Викс го изгледа начумерено.

— Ти какво, да не взе на сериозно съвета на Кларк?

— Не се сърди — усмихна се Елъри. — Реших, че е по-добре да те попитам, преди Глюк да се е сетил.

— Приеми един съвет от мен и не дрънкай глупости. Не е здравословно. — И Викс закрачи навън с трепереща от възмущение черна превръзка.

— Какво му става? — измърмори Елъри и поднесе чашата си с кафе на келнерката да я напълни.

Лю се изкиска:

— Някои хора мразят спанак по рождение, други страшно се дразнят, ако сбъркаш словореда. Сам пък не понася да го подозират в, убийство. Особено в двойно.

— Не може ли човек да зададе невинен въпрос?

— Да — рече сухо Лю. — Както я караш, скоро и на мен ще зададеш някой невинен въпрос. Като например: „Ти ли стоеше до мен, когато онзи маскиран тип отвлече самолета на Тай?“

— Ами невинаги можеш да вярваш на очите си — ухили се Елъри.

— Разбира се. Може да е бил моят брат близнак?