— Да, да — рече нетърпеливо Елъри. — Мисля, че въпреки разсеяността си имам по-голям опит от теб. Карай в „Магна“, Бони.
Тай, който не ги слушаше, смотолеви:
— Лъже. Няма начин.
— Кой?
— Алесандро. Той твърди, че тези разписки били платени. Ами ако тате е отказал да плати, или което е по-вероятно, му е обяснил колко невъзможно е да му се издължи? За Алесандро е играчка да накара един от биячите си да се престори на пилота и след като отрови тате и Блайт, да пъхне скъсаните разписки в джоба му.
— Но защо, Тай? — намръщи се Бони.
— Защото е знаел, че и без това няма да си получи парите. И е искал да си отмъсти. А е напъхал разписките в джоба на тате, за да не, бъде заподозрян.
— Доста прозрачно — рече Елъри, — но възможно.
— Но дори и така да е — рече Бони, — защо ще убива и майка ми? Не разбираш ли, Тай, че това обърква цялата работа. Защо са отровили и мама?
— Не знам — заинати се Тай. — Знам само, че тате няма откъде да намери сто и десет хиляди долара. Нямаше пукната пара.
— Между другото — подхвърли Елъри небрежно — днес в рубриката си Пола Парис намеква, че двамата сте станали твърде близки приятели.
Бони пребледня, а Тай премига смутено. Тя отби до бордюра и рече:
— Какво?
— Пише, че ви чака щастие и рози.
За миг Бони сякаш щеше да се разплаче. Но после вирна брадичка и се нахвърли яростно върху Тай:
— А беше ми обещал!
— Ама, Бони… — започна Тай, без да спре да премигва.
— Ти… злодей!
— Бони! Да не мислиш…
— Не ща да те слушам, продажник такъв — каза Бони с горчива, мрачна, люта омраза.
Така започна един изключителен ден и всичко живо бе много нещастно. А когато стигнаха до кабинета на Детето Чудо, Бони пристъпи към него и демонстративно го целуна в устата. После вдигна телефона и помоли Мадж да я свърже с Пола Парис.
Буч объркано гледаше ту Бони, ту Тай. Лицата и на двамата бяха зачервени от яд.
— Госпожица Парис? Бони Стюарт е на телефона. Току-що научавам от вашата рубрика, че Тай Ройл и аз ще се женим или нещо подобно — също толкова гадно и лъжливо.
— Боя се, че не разбирам — промърмори Пола.
— Ако не искате да ви дам под съд за клевета, моля ви веднага да публикувате опровержение на този слух.
— Но, Бони, научих го от достоверен източник…
— Не ще и съмнение. Мразя и източника ви, както и вас, че сте му повярвали.
— Но не разбирам. Тай Ройл…
— Чухте ме добре, госпожице Парис. — Бони тръшна телефона и изгледа застрашително Тай.
— Еее — изхихика Лю. — Всичко си е както преди, слава богу. Сега за филма…
— Значи не е вярно? — запита Бучър бавно.
— Разбира се, че не! А що се отнася до тази противна… личност…
Тай се врътна и излезе. Елъри побърза след него.
— Казвал ли си нещо на Пола?
— Ти за какъв ме мислиш?
— Хм. Много красива сцена. — Елъри го погледна отстрани. — Няма да се изненадам, ако самата Бони й е казала.
— Какво? — избухна Тай и се закова на място. — Ами да, прав си, бога ми. Бони ме е водила за носа. Сега разбирам всичко… цялата история! Давала ми е аванси само за да може после да ме плесне през ръцете и да ме унижи както винаги. Ама че долен номер!
— Друго от жена не можеш да очакваш — въздъхна Елъри.
— Отначало си помислих, че онази проклета французойка е виновна. Тя е единствената, която може да е подочула.
— А, значи наистина сте стигнали до милувки и целувки!
— Ами… Вече всичко е свършено! Не искам да имам нищо общо с тази подла двуличница!
— Благородно решение — поздрави го от сърце Елъри. — Мъжът се чувствува много по-добре сам. Къде си тръгнал.
— Не знам, по дяволите.
Стояха пред редица кокетни каменни вили.
— Странно. Ето я старата гримьорна на татко. Какво нещо е навикът, а? — измърмори Тай. — Ако не възразяваш, Куин, ще вляза сам.
— И дума да не става — отвърна Елъри и го хвана за ръка. — Направиха ни на глупаци и двамата. Няма сега да се делим в бедата.
Двамата с Тай влязоха в гримьорната на Джак Ройл. И Елъри намери ключа на шифъра.
Намери го случайно, просто защото когато влезе в гримьорната, му се стори, че никой не бе прекрачвал прага й след смъртта на Ройл старши. Дори един мръсен пешкир със следи от грим се търкаляше на тоалетката до новичката портативна пишеща машина.
Тай се излегна на кушетката и се втренчи в белезникавия таван, Елъри се разтършува наоколо. Първото нещо, което откри в чекмеджето на тоалетката, бе смачкан, изцапан лист обикновена жълта хартия с размери 22 на 28 см, чист от едната страна, а от другата изписан на пишеща машина.
Читать дальше