Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Чакам — изръмжа той.

— О, не бива… но ти си толкова… моля те, не се сърди.

Прекрасните й очи излъчваха толкова мека, сияйна топлота, че Елъри почувствува как се разтапя. Припряно каза:

— Е?

— Знам кой ми се обади — говореше много тихо, със спуснати мигли. — Познах гласа. — Следователно мъжът не си е казал името?

— Не хитрувай. Не казах, че е мъж. Всъщност тази… личност си каза името. Истинското, защото познах гласа.

Елъри се намръщи.

— Тогава личността на обадилия се не е тайна? Той… или тя не се е опитал да го скрие?

— Ни най-малко.

— Кой беше?

— Само това няма да ти кажа. О, не разбираш ли, че не мога? — извика тя, когато той понечи да си тръгне. — Това е против всякаква журналистическа етика. И ако веднъж издам информатор, ще изгубя доверието на хилядите хора, които ми продават информация.

— Но тук става дума за убийство, Пола.

— Не съм извършвала никакво престъпление — каза тя упорито. — Щях да уведомя полицията, обаче най-напред проследих обаждането, за всеки случай, и открих, че е от летището, но докато получа информацията, самолетът отлетя и полицията вече знаеше за случилото се.

— Летището. — Елъри прехапа долната си устна. И освен това как можех да знам, че ще свърши с убийство? Елъри, не ме гледай така!

— Искаш от мен да приема всичко на доверие. Дори сега твой граждански дълг е да кажеш на Глюк за обаждането, както и кой ти се е обадил.

— Страхувам се — едва чуто прошепна тя, — че нищо повече не мога да направя.

— Хубаво. — И за трети път Елъри тръгна към вратата.

— Чакай! Аз… какво ще кажеш за една ценна информация?

— Още ли? — попита саркастично Елъри.

— Само за твоите уши. Още не съм я отпечатала.

— Е, и каква е тя?

— Преди повече от седмица… това е на тринадесети, миналата сряда… Джак и Блайт направиха една малка екскурзия със самолет.

— Не знаех — измърмори Елъри.

— Къде са ходили?

— В имението на баща й, в Шоколадовите планини.

— Не виждам нищо изключително. Джак и Блайт вече се бяха сдобрили. Съвсем естествено е двама души, които смятат да се женят, да посетят бащата на бъдещата булка.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредила.

Елъри се намръщи.

— Пола, за теб сякаш няма тайни и това ме безпокои. Кой отрови Джак и Блайт?

— Quien sabe? 20

— По-важното е защо ги отровиха?

— О — измърмори тя, — ето кое те безпокои.

— Не отговори на въпроса ми.

— Скъпи — въздъхна тя, — аз съм една самотна жена, затворена в голяма къща, и всичко, което знам, научавам от вестниците. Въпреки това си мисля… Мога да се досетя.

— Да се досетиш! — Той презрително сбърчи нос.

— И ми се струва… че и ти можеш. — Те се спогледаха в мрачно мълчание. После Пола се усмихна, стана и му подаде ръка. — Довиждане, Елъри. Заповядай пак някой път. Ще ми бъде много драго. Господи, започвам да говоря като Мей Уест 21.

Но когато той си тръгна, този път окончателно, Пола остана неподвижна, загледана във вратата, с ръце на пламналото си лице. Сетне отиде в спалнята си, тръшна вратата, седна пред тоалетката и погледа още малко — този път своето отражение…

„Мей Уест… Ами защо пък не? — предизвикателно си помисли тя. Просто се иска кураж и… и малко природни данни. А той очевидно…“

Изведнъж потрепери с цялото си тяло. Тръпката тръгна от раменете й, които Куин бе обгърнал в пристъп на изследователска страст.

Още докато си тръгваше от дома на Пола, възхитен от собствения си чар, Куин усети студения полъх на предчувствието. Струваше му се, че не е чул цялата истина.

Убеди се в непогрешимостта на интуицията си още щом влезе в кабинета на Жак Бучър. Детето Чудо четеше страницата на Пола в мрачно мълчание, Сам Викс се опитваше да изглежда нещастен, а Лю Баскъм произнасяше безкраен монолог, с цел да поразсее Детето Чудо.

— Като птицата Феникс съм — нареждаше Лю. — Не е ли чудо как се възраждам от собствената си пепел? Значи, продължаваме по първоначалния план, само дето Бони и Тай ще играят ролите на Блайт и Джак, и…

— Стига дрънка, Лю — предупреди го Сам Викс.

— Ето го и мозъка на нашето начинание — рече Лю. — Виж, Куин, не мислиш ли, че…

Без да сваля очи от вестника, Буч каза рязко:

— Невъзможно. Първо, Бони и Тай няма да се съгласят, а и аз не мога да ги упрекна за това. Второ, кантората на Хейс ще наложи вето. Много шум се вдигна вече. Холивуд винаги е бил чувствителен на тема убийства.

— Какво е станало, Буч? — запита Елъри.