Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

А там, в една от приемните, седеше инспектор Глюк и съсредоточено преглеждаше рубриката на Пола „Сред звездите“ в сутрешния вестник от понеделник. Когато видя Елъри, побърза да напъха вестника в джоба си.

— Да не би и ти да си един от преданите читатели на госпожа Парис? — попита Елъри, като се опита да прикрие собствения си брой от същото издание.

— Здрасти, Куин — изръмжа инспекторът. — Има ли смисъл да извъртаме? Виждам, че и ти си се спрял на тази статия. Странна работа, нали?

— Няма нищо странно! Сигурно има някаква грешка.

— Естествено, сигурно затова си тук. Тази госпожица има да ми обяснява доста неща. Мотае ме от понеделник! Ще й откъсна проклетия врат!

— Моля — каза студено Елъри, — госпожица Парис е дама. Недей да говориш за нея, сякаш става дума за една от твоите полицайки.

— Значи и теб те води за носа — озъби се Глюк. — Слушай, Куин, не за пръв път се разправям с нея. Когато публикува нещо важно и я помоля — много вежливо, за твое сведение — да се отбие в Управлението да си побъбрим, чувам все същите глупости, че не можела да напусне тази къща поради страха си от тълпите…

— Ще ти бъда благодарен — изръмжа Елъри, — ако престанеш да я обиждаш.

— Скъсах се да й пращам призовки и тя винаги се измъква, проклетницата. Медицински свидетелства… Бог знае какво! Някой ден ще я разоблича, помни ми думата. Страх от тълпите!

— Междувременно — подметна заядливо Елъри — планината отново отива при Мохамед. Впрочем докъде стигнахте?

— Все още няма и следа от този пилот. Въпрос на време, разбира се. Подозирам, че е скрил самолет някъде около платото, може и на самото плато. След като е приземил моноплана на Тай, просто се с качил на собствения си самолет и е отлетял. Във въздуха не остават следи.

— Хм. Разбрах, че доктор Полк официално е потвърдил предположението ми относно причината за смъртта.

— Аутопсията установи почти еднакво количество морфин у двете жертви, малко повече от три грама. Можеш да си представиш колко е имало в онези термоси. И някакво вещество, което Бронсън нарича натриев алурат — ново барбитуратно съединение — приспива те веднага.

— Нищо чудно, че няма следи от съпротива — промърмори Елъри.

— Полк казва, че морфинът и натриевият алурат ги приспиват за по-малко от пет минути. Докато са спели, морфинът е започнал да действува — трябва да са умрели за по-малко от половин час.

— Предполагам, че Джак е умрял първи, а Блайт е решила, че е задрямал. Приспивателното е изиграло важна роля. Разбираш ли? Докато първата жертва е умирала — втората е мислела, че първата спи, и спокойно си е пила от термоса. Алуратът е бил предпазна мярка, ако и двамата не пият едновременно. Хитро измислено.

— Хитро, или не — свършило е работа. Смърт вследствие парализа на дихателните мускули според Полк. Лошото е, че не можем да установим откъде са купени съставките. Натриев алурат сега се продава във всяка аптека, а ти знаеш колко лесно е да се намери морфин.

— Нещо ново?

— Ами няма кой знае какво — рече Глюк неохотно. — Опитах се да открия кой е пратил кошницата, но ударих на камък. Разбрахме откъде е изпратена, но поръчката била пусната по пощата и са хвърлили писмото. Фалшиво име, разбира се. Самолетът е чист. Единствените отпечатъци са на Джак, Блайт и Тай. Изглежда, тоя тип е бил с ръкавици през цялото време. От друга страна…

— Хайде, казвай, изгарям от нетърпение!

— Ами опитахме се да проучих приятелките на Джак. Кълна се, не си е губил времето, козелът му с козел! Открихме някои интересни подробности. — Инспекторът се изкиска. — Само да знаеш каква паника настъпи сред женското население в града…

— Не съм настроен за любов — мрачно рече Елъри. — Ами какво стана с онзи Парк? Нито дума за него в новините.

— О, той умря.

— Какво!

— Самоуби се. Довечера ще излезе във вестниците. Намерихме му парцалите непокътнати в евтиното хотелче, където преспивал, с една бележка, която гласи, че така и така умирал, че с нищо не можел да помогне на жена си и сакатото си момче на изток, които живеели от социални помощи, че не печелел достатъчно, за да се издържа, и затова смятал да се хвърли на рибите.

— О — рече Елъри. — Значи не сте открили тялото му?

— Слушай — ухили се Глюк. — Ако си мислиш, че тази бележка на самоубийството е фалшива, забрави го. Сравнихме почерка. От друга страна, със сигурност установихме, че старчето не може да кара самолет.

Елъри сви рамене.

— Между другото ще ми направиш ли една услуга, преди да започнеш да въртиш на ръжен госпожица Парис?