Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Всички мълчаха. Доктор Джуниъс сложи още една цепеница в огъня.

Тътенът на гръмотевиците сякаш никога нямаше да спре. Елъри неспокойно се ослуша. Стори му се, че сред грохота на мълниите се долавя още някакво бучене. Огледа се, но явно никой от присъствуващите не го бе чул.

За момент тътенът спря и Глюк рече:

— Вдигнали сме на крак цялата щатска полиция да търси този пилот. Залавянето му е въпрос на време.

— Но дъждът — извика Тай, — той ще заличи следите по платото!

— Знам, знам, господин Ройл — успокои го Глюк. — Не се тревожете. Ще го пипнем. Сега искам от вас, младите, да ми кажете нещо за родителите си. Някъде в миналото им трябва да се крие мотивът. Елъри взе шапката и палтото си от стола до вратата, където ги бе хвърлил, и незабелязано се измъкна — по коридора до кухнята и през кухненската врата — навън.

Дърветата около къщата се огъваха от вихъра, а пороят, който бе плътен като стена, го измокри до кости веднага щом стъпи на подгизналата земя. Въпреки това той наведе глава, нахлупи ниско шапката си да не я отнесе вятърът и закрачи към далечните светлини на пистата под блясъка на светкавиците.

Излезе на бетонната площадка и спря да си поеме дъх. Транспортен самолет — очевидно той бе докарал Глюк до планинския чифлик на Толанд Стюарт — се бе наместил до малкото чипоносо самолетче. Вратите на хангара бяха разтворени.

Елъри тръсна раздразнен глава, напрягайки се да обхване с поглед цялата писта под мижавата светлина на прожекторите.

Но тя бе пуста.

Изчака проблясването на следващата светкавица и обходи с поглед буреносното небе над главата си. Но ако имаше нещо горе, скриваха го гъстите черни облаци.

Значи всичко е било плод на въображението му. Беше готов да се закълне, че сред тътена на гръмотевиците е чул двигателите на самолет. Пое обратно.

И тогава, точно когато се канеше да напусне прикритието на дърветата и да претича до къщата, той забеляза един човек.

Човекът клечеше откъм подветрената страна на къщата — черна прегърбена фигура. Услужливата светкавица блесна отново и Елъри го видя да вдига глава.

Лицето беше старческо, с набола рядка сива брада и мустаци, с дълбоко набраздена кожа и отпуснати дебели устни. Лице на човек, чакащ смъртта или нещо по-лошо. Елъри бе поразен от израза на неподправен, искрен ужас. Сякаш старецът изведнъж се бе озовал пред непреодолима стена, преследван от орда призрачни, кошмарни изчадия.

В последвалата тъмнина Елъри едва различи приведената фигура да крета покрай стената на къщата и да изчезва някъде зад нея.

Дъждът свистеше, но Елъри не мърдаше, не му обръщаше внимание, взираше се в мрака. Какво търсеше господин Толанд Стюарт в бурята, ревяща около планинската му бърлога, когато се предполагаше, че трепери зад залостената врата на спалнята си?

Защо наистина само няколко часа след убийството на единственото си дете ще се влачи из имението, нелепо нахлупил авиаторски шлем на главата си?

Елъри завари инспектора пред камината. Тъкмо казваше:

— Няма да ни е много от полза… О, Куин.

Елъри отръска дъжда от шапката си и разтвори палтото пред пламъците.

— Стори ми се, че чух шум на пистата.

— Друг самолет? — изстена доктор Джуниъс.

— Счуло ми се е.

Глюк се намръщи.

— Добре, така доникъде няма да стигнем. Та, господин Ройл, освен онзи нещастник Парк, за когото споменахте, казвате, че баща ви нямал врагове?

— Поне аз не зная.

— Съвсем бях забравил онази малка кавга в клуб „Подкова“ преди няколко седмици — бавно каза Елъри.

— Това е дреболия. Човекът се беше ядосал, защото го разкриха. Отговорът на загадката няма да е толкова лесен.

— Той е смахнат — каза кротко Тай. — А един смахнат е способен на всичко.

— Добре, ще го проверим. Само че ако той е убиецът, защо е убил и майката на госпожица Стюарт? Не би трябвало да има нещо против нея.

— Навярно я е смятал отговорна за цялата ситуация — отсече Тай. — Точно така би постъпил ненормален човек.

— Може би. — Глюк се загледа в ноктите си. — Между другото доста се приказва за вашите две семейства, че — ами че не се погаждат.

Огънят пропукваше, навън гръмотевиците и светкавиците затихнаха след виртуозен финал. Дъждът ромонеше непрестанно.

— Пилотът се изправи:

— Ще хвърля едно око на таратайката си — рече той и излезе. И тогава Детето Чудо промърмори:

— Глупости.

— Нещо лошо ли казах? — невинно се заинтересува Глюк.

— Но нали Джак и Блайт се сдобриха? Какво по-добро доказателство за това от сватбата им?