Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Докторът, изглежда, се изплаши от собствения си гняв, пребледня и замълча.

— И въпреки това не мислите ли, че в случая може да се направи изключение? В края на краищата не всеки ден ти убиват дъщерята.

— Искате да кажете, да се кача в спалнята му, след като изрично ми е забранил?

— Нещо такова.

Доктор Джуниъс размаха ръце.

— Без мен, господин Куин, без мен. Искам да прекарам малкото останали ми години със здрава кожа.

— Ха, взел ви е страха.

— Ами тогава опитайте вие, щом искате да получите шепа сачми по задника. До леглото си винаги държи ловджийска пушка.

— Глупости! — сопна се Елъри.

Докторът му посочи с уморен жест дъбовото стълбище и привел рамене, се отдалечи по коридора към кухнята — към касата си с коняк.

Елъри отиде до площадката на стълбището и извика:

— Господин Стюарт!

Тай вдигна глава.

— Дядо — рече Бони апатично. — Бях го забравила. О, Буч, ще трябва да му кажем!

— Господин Стюарт! — извика отново Елъри почти сърдито. После рече: — По дяволите, качвам се.

Доктор Джуниъс се появи отново, зачервил още малко червения си нос.

— Почакайте, моля ви. Щом сте толкова безразсъден, ще се кача с вас. Но това няма да свърши добре, предупреждавам ви.

Двамата с Елъри заедно заизкачваха стъпалата в сгъстяващия се мрак.

Тъкмо тогава дочуха приглушено бръмчене, което се усилваше с всеки миг, докато се превърна в шумен грохот. Спряха насред стълбите.

— Самолет — викна доктор Джуниъс. — Насам ли идва? Грохотът се усили. Несъмнено беше самолет, кръжащ над орловото гнездо на Толанд Стюарт.

— Само това ни липсваше — изпъшка докторът. — Как ще го изтрая цяла седмица след това? Стойте тук, моля ви. Ще ида да видя.

И без да дочака отговор, той забърза надолу по стълбите и изчезна в мрака.

Елъри се поколеба за миг, после слезе при другите.

— Не мога да го разбера дядо. Болен ли е? Защо не слиза — каза Бони.

Никой не й отвърна. Само огънят в камината пукаше. Грохотът на самолета бе заглъхнал.

И тогава доктор Джуниъс се появи отново, като кършеше ръце.

— Ще ме убие! Защо ви трябваше да идвате?

Едър мъж в палто и с мека шапка нахлу в стаята, като премигваше на светлината. Огледа последователно всеки от тях.

— Май пак се срещаме, инспектор Глюк — усмихна се Елъри.

Инспектор Глюк изсумтя, отиде до огъня, хвърли палтото си на един стол и потри големите си зачервени ръце. Мъж в авиаторски костюм го последва и доктор Джуниъс припряно затвори вратата под воя на бушуващия отвън вятър. Авиаторът тихичко седна в един ъгъл. Той нищо не каза, а и инспектор Глюк не го представи.

— Хайде да видим сега кои сте вие — каза Глюк и присви черните си вежди. — Вие сте госпожица Стюарт, предполагам, а вие сте господин Ройл? Вие трябва да сте Бучър.

Тай скочи на крака.

— Е? — попита с надежда той. — Открихте ли го?

— Кой е той? — извика Бони.

— Не бързайте, всяко нещо с времето си. Едва не замръзнах. Ще успеем за всичко да поговорим, защото пилотът каза, че наближава буря. Къде е старецът?

— Затворил се е горе — рече Елъри. — Май не се радваш на срещата ни, стари приятелю. И как точно ти се зае със случая?

Глюк се ухили.

— Какво искаш да кажеш? Нали двамата са жители на Лос Анджелис? Бива си го тоя огън.

— Доколкото разбирам, побързал си да се явиш първи на местопроизшествието и си узурпирал всички права.

— Чакай, Куин, не се заяждай. Когато съобщиха в управлението, че са открили господин Ройл и госпожица Стюарт мъртви — вече знаехме за отвличането. Скочих на самолета и долетях на платото. Изпреварих с едни гърди момчетата от Ривърсайд и Сан Бернардино. Ако ме питаш, бяха страшно доволни, че Лос Анджелис се заема със случая. Не е лъжица за тяхната уста.

— Но за твоята е точно по мярка — измърмори Елъри.

— О, дреболия — каза инспекторът.

— Значи сте го хванали? — извикаха Тай и Бони едновременно.

— Не още. Но когато го хванем, няма да има мърдане и така историята ще приключи.

— Когато го хванете? — сухо рече Елъри. — Не искаше ли да кажеш ако?

— Може, може — усмихна се Глюк. — Както и да е, не е случай като за теб, Куин. Това си е обикновено издирване на престъпник.

— Толкова ли си сигурен — каза Елъри, запалвайки цигара, че е мъж?

— Да не искаш да кажеш, че е жена? — подигравателно попита, инспекторът.

— Има и такава вероятност. Госпожице Стюарт, вие и господин Ройл сте видели пилота. Мъж ли беше, или жена?

— Мъж — каза Тай. — Не се излагай. Мъж беше!