Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Не знам — въздъхна Бони и се опита да се съсредоточи. — Не съм сигурна. И жена може да облече авиаторския комбинезон. Не се виждаше нито коса, нито очи. Очилата скриваха горната част на лицето, а долната беше скрита от вдигнатата яка.

— Походката му бе мъжка — извика Тай. — Беше твърде висок за жена.

Нотка на оживление се промъкна в гласа на Бони.

— Глупости, Холивуд е пълен с имитатори от двата пола. Че аз съм висока колкото това… същество.

— И никой — намеси се Елъри — не е чул гласа на съществото, поради простата причина че то е положило специални усилия да не приказва. Защо е било това мълчание, ако е мъж?

— Чакай малко, Куин — каза жално Глюк, — стига ни обърква. Хубаво, не знаем дали е мъж или жена. Но мъж или жена, знаем ръста и телосложението…

— Не думай? Може да е бил с високи токове, а тези летателни комбинезони са обемисти и лъжат окото. Не, можеш да бъдеш сигурен само в едно нещо.

— И какво е то?

— Че може да кара самолет.

Глюк изръмжа гърлено. Доктор Джуниъс се прокашля в тишината:

— Не искам да ви се сторя негостоприемен, но… искам да кажа не мислите ли, че ще бъде разумно да излетите веднага, преди да започне бурята, а, инспекторе?

— А? — Инспекторът обърна студени очи към доктор Джуниъс.

— Казах…

— Чух какво каза. — Глюк строго се вторачи в шафраненото му лице. — Какво ти става? Нервен ли си?

— Не. Нищо подобно — изпелтечи докторът и се отдръпна.

— Кой си ти всъщност? Какво правиш тук?

— Казвам се Джуниъс и съм лекар. Живея тук с господин Стюарт.

— Откъде се пръкна? Познаваше ли Блайт Стюарт и Джак Ройл?

— Не, съвсем не. Искам да кажа… срещал съм господин Ройл в Холивуд от време на време, а госпожица Стюарт ни посещаваше… но от няколко години не съм я виждал.

— Откога си тук?

— От десет години. Господин Стюарт ме нае да се грижа за него. За доста приличен годишен хонорар, трябва да призная, а и практиката ми не бе кой знае колко…

— Откъде се взе? Не чух да отговаряш.

— Буенависта, Колорадо.

— Имаш ли полицейско досие?

— Доктор Джуниъс се наежи.

— Уважаеми господине!

Глюк го измери от глава до пети.

— Какво пък толкова съм казал — рече той по-меко.

— Докторът отстъпи, като бършеше челото си.

— Сега ето какво открихме. Куин, ти беше прав относно причината за смъртта. Съдебният лекар на Ривърсайд долетя с шерифа, огледа телата…

— Бони отново пребледня. Бучър каза остро:

— Доктор Джуниъс е прав. Трябва да изчезваме оттук и да приберем тези деца у дома. Утре можете да поговорите с тях.

— Няма нищо — каза тихо Бони. — Нищо ми няма, Буч.

— Що се отнася до мен — изръмжа Тай, — колкото по-скоро се заловите за работа, толкова по-добре. Мислите ли, че мога да спя, да ям, да се смея и да работя, докато убиецът на баща ми диша някъде на свобода?

Инспекторът продължи, сякаш никой не беше го прекъсвал:

— Така, както казах, предварителният преглед установи, че причината за смъртта е свръхдоза морфин.

— В термосите ли? — попита Елъри.

— Да. Веществото е било поставено в напитките. Докторът не бе сигурен без химически анализ, но каза, че във всеки коктейл има най-малко по три грама. Наредил съм Бронсън, нашият химик, да анализира течността в термосите веднага щом ги получи.

— Но как така? — намръщи се Бони. — Нали всички пихме от бутилките преди излитането. Защо не се отровихме и ние?

— Защото напитките са били в ред тогава. Някой спомня ли си какво точно стана с тази кошница?

— Аз — каза Елъри. — Тълпата ме блъскаше и бях принуден да седна върху кошницата веднага след последното разливане, когато термосите бяха вече вътре. И не изпуснах кошницата от очи нито за миг от момента, в който ги прибраха, до мига, когато седнах върху нея.

— Това е нещо ново. Ти си седял върху кошницата чак докато този преоблечен пилот отвлече самолета, така ли?

— Нещо повече — иронично каза Елъри. — Станах и му я подадох със собствените си ръце.

— Следователно напитките са отровени в самолета. По този въпрос сме наясно. — Глюк изглеждаше доволен от себе си. Задигнал е самолета, отровил е напитките, докато е внасял кошницата, после е излетял, изчакал е Джак и Блайт да пийнат — съдебният лекар казва, че веществото практически не се усеща в алкохолна напитка — и когато са умрели, просто е приземил самолета на това плато и е духнал. Без шум, без проблеми, без затруднения. Хитро измислено!

Бурята, предсказана от пилота, започна. Хиляди демони завиха и вятърът се нахвърли върху платото, разтресе старата къща, заблъска кепенците, зазвънтяха прозорци Мълнии засвяткаха над голия планински връх, затрещяха гръмотевици.