Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Искаш да кажеш, че собственият му син не е знаел за тези дългове?

— Ние рядко обсъждахме парични въпроси. Аз си живеех моя живот — младежът седна на канапето, — а той своя.

Тай се вторачи замислено в огъня. Глюк събра парченцата, защипа ги и мълчаливо ги сложи в плика.

Някой се изкашля. Елъри се обърна. Беше доктор Джуниъс. Съвсем беше забравил доктор Джуниъс…

— Дъждът спря, струва ми се — рече нервно той. — Сега ще можете спокойно да отлетите.

— О, пак ли си ти, докторе — каза инспекторът. — Нещо бързаш да се отървеш от нас, а?

— Не, не — рече припряно докторът. — Просто си мислех за госпожица Стюарт. Тя трябва да поспи.

— А това ме подсеща — Глюк погледна към стълбата, — че докато съм тук, ще трябва да поговоря със стареца.

— Доктор Джуниъс не смята това за разумно — подхвърли Елъри. — Или теб сачмите не те ловят? Толанд Стюарт държи пушка до леглото си.

— Гледай го ти! — каза Глюк и се запъти към стълбата.

— Внимавайте, инспекторе! — извика Джуниъс и затича след него. — Той даже не знае, че дъщеря му е мъртва.

— Не думай — мрачно каза Глюк. — Срамежливи типове като него имат приятния навик да подслушват зад вратата.

Той продължи нагоре. Елъри си спомни за стареца навън под дъжда и се възхити от проницателността на Глюк. Призрачната бледност на дядката подсказваше, че смъртта на дъщеря му няма да е изненада за него.

Елъри последва двамата мъже по стълбите.

Светлината от хола отслабваше, докато се изкачваха, и кога стигнаха горната площадка, се отзоваха в леден, навъсен мрак.

Глюк се препъна в последното стъпало.

— Няма ли лампа в тая проклета морга?

Доктор Джуниъс изтича напред със сигурни стъпки.

— Един момент — изхленчи той. — Ключът е…

— Чакай — каза инспекторът. Елъри зачака. Но колкото и да се напрягаше, чу само съскането на огъня долу и мърморенето на Бучър, който успокояваше Бони.

— Какво има?

— Стори ми се, че чух някой да се измъква, но май съм сгрешил. Човек може да се побърка в тази къща.

— Мисля, че не грешиш — каза Елъри. — Възрастният ни приятел сигурно отдавна ни е подслушвал оттук, както ти предположи.

— Запали най-сетне лампата, Джуниъс — изръмжа Глюк, — и да хвърлим едно око на стария пуяк.

Внезапната светлина разкри широк коридор, застлан с дебел килим. По стените висяха платна на стари майстори — цяла галерия, както се стори на Елъри, — чудесни картини от холандската школа с пищна кафява патина, равномерно покрити с прах — не по-малко пищен и кафяв. Имаше много врати, всичките затворени, а от Толанд Стюарт нямаше и следа.

— Господин Стюарт! — викна Джуниъс. Не последва отговор. Той се обърна жалостиво към Глюк. — Нали ви казах, инспекторе. Не можете ли да дойдете утре? Той сигурно е в ужасно състояние.

— Мога, но не ща. Къде му е бърлогата?

Докторът направи отчаян жест и проплака:

— Сигурно всички ни ще застреля! — После ги поведе към двукрила врата в далечния край на коридора. Почука плахо.

— Махайте се! — викна треперлив старчески глас и Елъри чу приглушен шум, сякаш собственикът на гласа току-що се бе оттеглил от вратата.

Доктор Джуниъс изкрещя уплашено и побягна.

Глюк се изкиска:

— Старчето сигурно ни е приготвило изненада. Заешко сърце! — После прогърмя: — Хайде, отворете, господин Стюарт!

— Кой е?

— Полиция.

— Вървете си! Махайте се от дома ми. Нямам работа с полицията! — профъфли беззъба старческа уста.

— Знаете ли, господин Стюарт, че дъщеря ви Блайт бе убита? — извика строго инспекторът.

— Чух. Чух ви! Вървете си, рекох!

Бони се втурна с плач по коридора:

— Дядо!

— Доктор Джуниъс подтичваше плахо след нея.

— Моля ви, госпожице Стюарт. Не сега. Той е… ядосан. Ще ви обиди.

— Дядо — изхлипа Бони, блъскайки вратата. — Отвори. Аз съм, Бони. Мама… е мъртва. Убиха я, разбери. Останахме само двамата. Моля те.

— Господин Стюарт, сър — проплака доктор Джуниъс, — това е внучката ви, Бони Стюарт. Иска да ви види, сър. Няма ли да отворите вратата, да й поговорите, да я утешите?

Отговор не последва.

— Господин Стюарт, сър, аз съм, доктор Джуниъс. Моля ви!

После дрезгавият фъфлещ глас каза:

— Махайте се всички. Не ща полиция. Бони… не. Не сега. Носите смърт. Смърт! Смърт… — Крясъкът се извиси и секна, после ясно чуха строполясването на тяло.

Бони прехапа устни, вторачена във вратата. Дотича и Бучър.

— Отдръпнете се, госпожице Стюарт — каза тихо Глюк. — Ще трябва да разбием вратата. Изчезвай, Джуниъс.