Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Качи се и Тай, наблюдаваше ги с присвити очи, притихнал в другия край на коридора.

Инспекторът блъсна с все сили бравата. Нещо изпука отвътре. Вратите се разтвориха. За секунда Глюк остана задъхан на място. Мигът изглеждаше безконечен, като спрян кадър.

Стаята бе огромна и мрачна, пълна с масивни мебели като големия хол долу. Английското легло от резбован стар дъб с червен балдахин беше разхвърляно. И както се очакваше, до него стърчеше тежка ловджийска пушка, а на пода във фланелена пижама, вълнен халат, дебели чорапи и чехли на костеливите крака, лежеше сгърченото тяло на стареца, когото Елъри бе видял навън. Единствената светлина идваше от кафява слюдена лампа до леглото. Камината не гореше.

Доктор Джуниъс се затича и коленичи до неподвижната фигура.

— Припаднал е. Страх… злост… гняв — не знам кое точно, но пулсът му е добър. Няма нищо страшно. Моля ви, сега си вървете. Безполезно е да говорите с него тази вечер.

Той стана, наведе се и с изненадващата лекота за човек на неговата напреднала възраст вдигна стареца на ръце и го занесе до леглото.

— Сигурно се преструва — каза с отвращение инспектор Глюк. — Свадлив дърт козел! Хайде, момчета, вдигаме гълъбите за Лос Анджелес.

— Накъде? — Попита пилотът.

— Градското летище. Лос Анджелис.

Настъпи неловка тишина. Самолетът не беше голям. Пилотът го насочи право на северозапад. Машината набра височина и скоро полетяха над черна долина между планините Сан Бернардино и Сан Яхинто.

— Какво стана с моя самолет? — попита Тай, долепил лице о замъгления прозорец.

— Сигурно е вече в Лос Анджелис — отговори инспекторът. После спря. — Разбира се, не можехме да ги оставим… да го оставим там.

Бони се раздвижи неспокойно:

— Веднъж бях в моргата. Снимах филм. Но макар и не наистина… Беше студено. Майка ми не обичаше… Тя притвори очи. Дай ми цигара, Буч.

Той запали една и я пъхна между устните й.

— Благодаря. — Тя отвори очи. — Сигурно всички мислите, че се държа като дете. Но това наистина беше… шок. Като се сетя, че мама я няма… Не е възможно!

— Всички знаем как се чувствуваш — каза дрезгаво Тай, без да се обръща.

— Така ли? Извинявай.

Елъри се взираше в бурната тъма. Отпред, далеко долу, се появи грозд светлини. Те никнеха като гъби и напомняха пръснати диаманти по черна кадифена възглавница.

— Ривърсайд — поясни инспекторът. — Скоро ще прелетим над него, а след това вече не е далеко.

Наблюдаваха как гроздът присветва, расте, смалява се, отслабва и изчезва.

Тай рязко скочи на крака и излезе слепешката на пътеката. После се върна.

— Защо? — попита той.

— Кое защо? — попита изненадано инспекторът.

— Защо убиха тате? Защо убиха и двамата?

— Синко, ако знаехме, изобщо нямаше да има следствие. Седни.

— Каква е била целта на престъпника? Грабеж? Татко имаше хиляда долара в себе си. Тази сутрин му ги дадох като… сватбен подарък. Или… Бони! Майка ти носеше ли много пари?

— Не ща да те слушам — каза Бони.

— Няма такова нещо — рече Глюк. — Личните им вещи са непокътнати.

— Тогава защо? — викна Тай. — Защо? Смахнат ли е бил?

— Сядай, Тай — каза изморено Детето Чудо.

— Чакай! — Кръвясалите му очи се присвиха. — Може ли да е било нещастен случай? Искам да кажа, възможно ли е да са искали да убият само единия, а другият да е станал жертва на някаква…

— След като отвори дума за това — подхвърли Елъри, — дай поне да обсъдим въпроса последователно.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че основното в случая е да открием мотива.

— Така ли? — рече инспекторът. — Защо?

— Просто защото май няма такъв.

Глюк го погледна с досада. Тай седна и запали цигара, вторачен в Елъри.

— Продължавай.

— Смахнат е — изръмжа Глюк, — но признавам, че има мозък в главата си.

— Вижте. — Елъри положи ръце на коленете си. — Да започнем откъдето трябва. През последните няколко седмици, Тай, забелязах между другото, че баща ти пие само коктейл „Сайдкар“ и нищо друго. Така ли е?

— И коняк. Обичаше коняк.

— Да, разбира се, „Сайдкар“ е коняк с „Коантро“ и малко лимонов сок. А що се отнася до майка ти, Бони, слабост й беше сухото мартини.

— Да.

— Доколкото си спомням, неотдавна тя се изказа твърде пренебрежително за „Сайдкар“, което значи, че не го харесва, нали така?

— Ненавиждаше го.

— А тате пък не понасяше мартини — изръмжа Тай. — И какво от това?

— Така. Някой праща на Блайт и Джак пътна кошница и о, богове — вътре има два термоса, единият със „Сайдкар“, а другият — с мартини. „Някой“, ще рече убиецът, защото едва ли е просто съвпадение — изборът на средството за убийство никога не е случаен.