Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— А тези двамата? — попита Глюк. Отново настъпи тишина. Бони се вторачи в най-долното копче на сакото на инспектора. А Тай се извърна към огъня.

— Няма смисъл да крием, Буч. Ненавиждаме се от деца. Възпитани сме в омраза. Когато подобно нещо ти се сервира сутрин, обед и вечер още от кърмаче, то ти влиза в кръвта.

— Продължавате ли да изпитвате същите чувства, госпожице Стюарт?

Бони облиза изсъхналите си устни.

— Да.

— Но това означава — каза бавно Тай, като се обърна, — че някои от нас е извършил тези убийства. Или вие сте на друго мнение, инспектор Глюк?

— Не е възможно да си мисли такова ужасно нещо! — извика Бони.

— Отде да знам дали онази история със задържането в хангара е истина? — каза Глюк.

— Но там бяхме и двамата!

— Дори и да не е така — изръмжа Тай, — мислите ли, че бих отровил собствения си баща, за да отмъстя на майката на Бони Стюарт? Или че Бони Стюарт би убила собствената си майка, за да отмъсти на баща ми? Вие сте луд!

— Нищо не знам по въпроса — каза иронично инспекторът. — Но сигурно ще ви е интересно да научите, че екипът на отдел „Убийства“ е открил момчето, което е донесло съобщението на госпожица Стюарт преди излитането. Получих съобщението по радиото, докато оглеждах самолета на платото.

— И какво е казало то?

— Момчето работи на летището — стюард или нещо такова. Казало, че до хангара го спрял висок слаб мъж с авиаторски дрехи и очила — тонът на инспектора беше дружелюбен, но той продължаваше да хвърля подозрителни погледи ту към Бони, ту към Тай. — Мъжът заврял парче хартия с нещо написано на машина под носа на момчето. Пишело да каже на госпожица Стюарт, че господин Ройл я вика в хангара.

— Хитро измислено — измърмори Тай. — Това е бил пилотът, няма съмнение. Какъв евтин номер!

— Евтин, но сполучлив — забеляза Елъри. — Сигурен ли си, инспекторе, че момчето казва истината?

— Хората от летището дадоха добри отзиви за него.

— Ами бележката?

— Не я е докоснало. Пилотът само му я показал. После изчезнал в тълпата.

Бони се надигна вбесена.

— Тогава как може някой от нас да има пръст в тези ужасни престъпления?

— Не казвам, че имате — усмихна се Глюк. — Казвам, че бихте могли да имате.

— Но ние бяхме хванати и вързани!

— Да предположим, че някой от вас е наел този висок тип да инсценира задържането, за да изглеждате невинни?

— О, господи! — възкликна Буч.

— Глупак — отсече Тай, седна на канапето и закри лицето си с ръце.

Инспектор Глюк отново се усмихна, отиде при палтото си и бръкна в един от джобовете. Върна се при огъня с голям кафяв плик и бавно откачи канапа с червен восък.

— Какво е това? — заинтересува се Елъри.

Голямата ръка на Глюк бръкна в плика и извади нещо кръгло, тънко и синьо. Показа го.

— Знаете ли какво е това? — попита той присъствуващите.

Те се събраха около него, доктор Джуниъс също се навря при тях.

Беше син чип с гравирана златна подкова.

— Клуб „Подкова“ — възкликнаха едновременно Бони и Тай. Във възбудата си те се сблъскаха. За момент се притиснаха един към друг. После се разделиха.

— Беше в джоба на Джак Ройл — каза инспекторът. — Едва ли е от особено значение.

Въпреки това на Елъри му направи впечатление колко внимателно го държеше, между палец и показалец, за крайчеца, сякаш се боеше да не заличи евентуалните отпечатъци.

Глюк пусна кръгчето обратно в плика и извади нещо друго — снопче накъсани парчета хартия, хванати с кламер.

— Този кламер е мой — обясни той. — А парченцата намерих в джоба на Ройл.

Елъри ги сграбчи. Отделяйки късовете, той ги пръсна на кушетката. Само за няколко минути събра парченцата. Те образуваха пет листчета ленена хартия за бележки с думите „Клуб Подкова“, гравирани в синьо над малката златна емблема в ъгъла.

Всяко листче имаше дата. Датите покриваха период от около месец — последната беше втори, този месец. Със същия цвят мастило грубо бяха надраскани думите РАЗПИСКА, предшествувани от знака на долара и подписа на Джак Ройл.

Всяка разписка беше за различни суми. Елъри ги събра. Получи се точно 110 000 долара.

— Нещо да знаеш по този въпрос? — попита инспекторът.

Тай недоверчиво ги изучи. Изглеждаше смутен.

— Какво има? — бързо попита Елъри. — Това не е ли подписа на баща ти?

— Точно там е бедата — промърмори Тай. — Негов е.

— На всичките пет?

— Да.

— Какво значи „бедата“? — заинтересува се Глюк. — Ти не знаеше ли за тези дългове?

— Не. Най-малкото не знаех, че тате е затънал така дълбоко. Сто и десет хиляди долара! — Той мушна ръце в джобовете и започна да се разхожда нагоре-надолу. — Беше страстен комарджия, но това…