Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Ами застраховката? — попита инспекторът. — Вие, актьорите, винаги имате по нещо скътано в застрахователните компании.

— Майка ми не обичаше застраховките, нито годишните ренти — каза тъжно Бони. — Тя изобщо не знаеше цената на парите. Винаги попълвах дефицитите в банковата й сметка.

— Тате веднъж се застрахова за сто хиляди долара — рече Тай. — Докато дойде време за втората вноска. Тогава я прати по дяволите — парите му трябвали, щял да ходи на конни състезания следобед.

— Ама, за бога — възкликна инспекторът, — трябва да има нещо, за което да се закачим. Ако не е за облага, тогава е отмъщение. Хрумна ми нещо! Тоя тип Парк трябва да го приберем.

— Добре — каза хладно Тай, — ами Алесандро и разписките?

— Но те се оказаха у баща ти — каза Елъри. — Ако не беше платил, мислиш ли, че Алесандро щеше да му ги върне?

— Не казвам нищо — измърмори Тай. — Само питам: откъде тате ще вземе сто и десет хиляди?

— Ти си абсолютно сигурен — каза бавно Глюк, — че не можеше да събере толкова, а?

— Разбира се, че не можеше!

Инспекторът потри челюстта си.

— Истинското име на Алесандро е Джо ди Сангри — същият е замесен в разни далавери в Ню Йорк. Преди това е бил и горила на Ал 19. — После поклати глава: — Ама не ми намирисва на гангстерско убийство. Отрова в напитките! Ако Джо ди Сангри иска да очисти длъжника си, ще играе оловото. То си му е в кръвта.

— Времената се промениха — изръмжа Тай. — Имаме хиляди основания да окошарим мерзавеца! Аз ли да го намеря?

— О, ние ще го проверим.

— Във всеки случай — каза Елъри — ще убие ли Джо ди Сангри, сиреч Алесандро, и майката на Бони само защото баща ти не си е платил комарджийския борч?

— Знаех, че тази история ще ни донесе само неприятности — рече развълнувано Бони. — Знаех си. Защо й трябваше!

Тай почервеня и се извърна. Глюк загриза нокът, без да сваля очи от Бони и Тай.

Пилотът отвори вратата и каза:

— Пристигнахме.

Погледнаха надолу. Полето бе почерняло от хора.

Бони пребледня и сграбчи ръката на Буч.

— То… то… прилича на… на нещо голямо и мъртво, налазено от хиляди малки черни мравчици.

— Бони, досега се държа мъжки. Няма да трае дълго. Горе главата.

— Не мога! Тези милиони втренчени очи… — Тя го хвана здраво за ръка.

— Хайде, госпожице Стюарт, успокойте се — каза инспекторът и се изправи. — Ще трябва да го изтърпите. Сега ще свърши…

— Тъй ли? — рече горчиво Тай. — Аз пък мислех, че едва сега започва. Или вече стигнахме до задънена улица?

— Затова ви казвах — измърмори Елъри, — че ще разкрием този случай чак когато изясним мотива, когато разберем защо Джак и Блайт са били отровени.

В сряда, двадесети, единствените напълно безгрижни хора в град Лос Анджелис и околностите му бяха Джак Ройл и Блайт Стюарт — и двамата мъртви.

Всички други бяха полудели. Репортери и фотографи от ежедневниците и клюкарските списания, застаряващи дами от филмовата преса, щатската полиция и хората от отдел „Убийства“ на инспектор Глюк, звезди, продуценти, режисьори, балсаматори, свещеници, длъжници, погребални агенти, адвокати, радиоговорители, търговци на недвижими имоти, хиляди опечалени поклонници се бяха събрали пред домовете на мъртвата двойка — цялото това множество крещеше, кръжеше, буташе се, влизаше и излизаше и превърна безсънните часове на Бони и Тай — те почти не бяха мигнали — в жив кошмар.

— Все едно се трупат за финалния мач на футболен турнир викаше Тай, раздърпан, небръснат, с червени от недоспиване очи. — За бога, защо не ме оставят да изпратя стария като хората?

— Приживе той беше любимец на публиката, Тай — опитваше се да го успокои Елъри. — Такъв си остана и след смъртта си.

— Особено след такава смърт!

— Независимо каква смърт.

— Те са лешояди.

— Убийството събужда най-лошите инстинкти у хората. Кой знае как се чувствува бедната Бони в Глендейл.

— Да — намръщи се Тай. — Предполагам… доста тежко е за жена. — После рече: — Куин, трябва да говоря с нея.

— Така ли, Тай? — Елъри се опита да скрие изненадата си.

— Много е важно.

— Трудно ще бъде сега да уредим спокойна среща.

— Трябва.

Те се срещнаха в три часа сутринта в забутано кафененце, недалеч от улица Мелроуз — като по чудо непреследвани. Тай бе е черни очила, а Бони с плътна воалетка, която откриваше само част от бледите й устни и брадичката.

Елъри и Детето Чудо застанаха на пост пред сепарето, в което двамата седнаха.