Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Сега господата, ако обичат, да излязат. Ще бъде ли някой така добър да наглежда кафето? Кухнята е накрая на коридора. В килера има и коняк.

— Къде е господин Толанд Стюарт? — попита Елъри.

Доктор Джуниъс, който завиваше с одеяла потръпващото тяло на Бони, коленичил пред дивана, вдигна очи с уплашена, подкупваща усмивка.

— Вие сте господинът, който ми се обади преди няколко часа от летище „Грифит Парк“, нали? Имате особен глас. Сега излезте, моля. По-късно ще обсъждаме странностите на господин Стюарт.

Тримата мъже уморено се отдалечиха по коридора, минаха през летяща врата и се озоваха в гигантска кухня, слабо осветена от една-едничка електрическа крушка. Кафеникът вреше на старомодна печка.

Тай се отпусна на един стол пред кухненската маса и положи глава на ръцете си. Буч се лута известно време, докато намери килера, и се появи с прашна бутилка коняк и една чаша.

— Изпий това, Тай.

— Моля те, остави ме на мира.

— Изпий го.

Тай уморено се подчини. Детето Чудо взе бутилката и още една чаша и излезе. Върна се с празни ръце и известно време седяха мълчаливи. Елъри спря газта под кафеника. Къщата бе неестествено тиха.

Доктор Джуниъс надзърна през вратата.

— Как е тя? — попита Буч дрезгаво.

— Няма причини за безпокойство. Преживяла е тежък шок, но се оправя.

Той забърза навън с кафето. Елъри отиде в килера и понеже нямаше какво да прави, започна да тършува. Първото му откритие бе каса коняк на пода. После се сети за червеникавия нос на доктор Джуниъс. Сви рамене.

След малко доктор Джуниъс викна:

— Елате, господа. — И те се запътиха вкупом към хола.

Бони седеше пред огъня и сърбаше кафе. Бузите й бяха възвърнали цвета си и въпреки че под очите й имаше тежки, оловни кръгове, погледът й отново бе нормален.

Тя подаде ръка на Бучър и прошепна:

— Съжалявам, че ти създадох главоболия, Буч.

— Не говори глупости — отвърна остро Буч. — Изпий кафето.

Без да извърне глава, тя рече:

— Тай! Тай, не е лесно да се каже… Тай, съжалявам.

— Мен ли съжаляваш? — изсмя се Тай и доктор Джуниъс го погледна разтревожено. И аз съжалявам. Теб. Тате. Майка ти. Целият проклет свят. — Смехът му секна в най-високата си точка и той се просна по очи на килимчето пред камината в краката на Бони, покрил лицето си с ръце.

Бони сведе поглед към него. Долната й устна затрепери. Слепешком остави кафената чаша на земята.

— О, ама недейте… — започна отчаяно Бучър.

— Не ги закачайте — прошепна доктор Джуниъс. — С нищо не можем да им помогнем, освен да оставим шокът и истерията да отзвучат от само себе си. Ако Бони си поплаче хубаво, ще се оправи, а момчето вече се е взело в ръце.

Бони ридаеше тихичко, Тай лежеше неподвижен пред огъня. Детето Чудо изруга и се заразхожда нагоре-надолу, а сянката му се мяташе в епилептичен танц по осветените от огъня стени.

— Пак ви питам, доктор Джуниъс, къде, по дяволите, е Толанд Стюард? — рече Елъри.

— Предполагам, че ще ви прозвучи странно. — Ръцете на Джуниъс трепереха и Елъри си каза, че отрицателното отношение на Толанд Стюарт към алкохола сигурно доста е измъчило лекаря му. — Барикадирал се е горе.

— Какво?

Джуниъс се усмихна притеснено.

— О, той е съвсем нормален.

— Трябва да е чул шума от самолета ни. Е, не проявява ли поне най-обикновено любопитство?

— Господин Стюарт е… особняк. Обиден е на света открай време и въобще не понася хора. А отгоре на всичко е и хипохондрик. Изобщо… Предполагам, че сте забелязали липсата на парно. И за това си има теория… парното изсушава дробовете. Почти за всичко си има теории.

— Много любопитно — рече Елъри, — но внучката му го посещава за пръв път от години. Няма ли да слезе да я посрещне поне от любезност?

— Господин Куин — каза доктор Джуниъс, оголвайки изкуствените си зъби в невесела усмивка, — ако познавахте господин Толанд Стюарт колкото аз, нямаше да се учудвате на капризите му. Днес следобед, като се върна късно от проклетия си нескончаем лов на зайци и му казах, че сте се обаждали и че дъщеря му Блайт, изглежда, е отвлечена на сватбата й и така нататък, той се затвори в стаята си и ме заплаши, че ще ме уволни, ако го безпокоя. Твърди, че възбудата му се отразява зле.

— Така ли?

— Не съм виждал по-здрав човек на неговата възраст — рече докторът злобно. — Да вървят по дяволите всички шарлатани! Налага се тайничко да си вкарвам кафе и алкохол, да ходя да пуша в гората, да си готвя месо, докато е на лов. Той е лукав, подъл, стар маниак, да, такъв е и изобщо не мога да разбера защо съм се погребал с него!