Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Пилота го няма, Бони. Тай, какво да ви кажа? Джак и Блайт са в самолета…

— В самолета ли? — каза Бони, пристъпи неуверено напред и се спря. Вътре? — попита с изненадан детински глас. — Защо… не… излизат?

Тай се обърна и тръгна. После и той спря — силуетът му бе тъмен и неподвижен на фона на звездите.

— Бони, скъпа — каза дрезгаво Бучър.

— Буч — въздъхна Бони, — да… не би?… Да… не би?…

— И двамата са мъртви.

Небето бе тъй близо.

Небето бе тъй близо, защото се сгромолясваше. Сгромолясваше се като водопад, от милиарди километри. През дупчиците на звездите. Върху обраслото с храсти плато. Върху главата на Бони.

Тя закри очите си с длани.

— Не вярвам. Не вярвам!

— Бони — каза Жак Бучър.

— Но това не може да е вярно! Това не е Блайт! Не е майка ми.

— Бони. Скъпа. Моля те.

— Тя винаги казваше, че няма да остарее. Винаги казваше, че ще живее милиони, милиони години.

— Бони, нека те отведа оттук.

— Тя не искаше да умира. Страхуваше се от смъртта. Понякога посред нощ започваше да плаче насън, аз се примъквах при нея в леглото и тя се гушкаше в мен като бебе.

— Ще накарам един от военните пилоти да те закара обратно в Лос Анджелес.

Бони отпусна ръце.

— Това е някаква ужасна шега — бавно каза тя. — Всички сте се наговорили.

Тайлър Ройл се върна, като се препъваше на бледата светлина на сигналните огньове.

— Хайде, Бони — каза пътьом той, сякаш само те двамата съществуваха в мрачния мъртъв свят.

Бони се отдалечи от Буч и последва Тай с неестествена скованост, като оживял мъртвец.

Лю Баскъм се приближи до Бучър, който не помръдваше, и каза дрезгаво:

— За бога, как да се измъкнем оттук?

— Като ти поникнат криле.

— Не — рече Лю. — Аз съм… скапан. — Той се наведе над храсталака и издаде болезнен звук, сякаш щеше да повърне. — Искам да се махна от тази проклета морга. Трябва да пийна. Трябва доста да изпия.

— Не ме закачай.

— Не понасям мъртъвци. Те дали… те дали…

Бучър се отдалечи. Тай и Бони сякаш витаеха в призрачната, преливаща светлина на сигнални огньове и звезди. Те се отдалечиха и се загубиха сред черните фигури около неподвижния самолет.

Лю се приведе сред високата трева с ръце на корема, като трепереше от вятъра. След малко се изправи и се заклати към един военен самолет, ревящ и готов за излитане.

— Изчезвате ли? — изкрещя той.

Пилотът кимна и Лю се намъкна върху задната седалка. Шапката му отлетя от вихъра на перката. Той потъна дълбоко в седалката и затрепери. Самолетът заподскача.

В златисточервения моноплан един човек в авиаторски костюм казваше:

— Отвлечени от пилот, който е направил всичко възможно да не го разпознаят… И вижте какво стана. Странно, господин Куин.

— Странно ли? — намръщи се Елъри. — Гърците му викат другояче, лейтенант.

Джак Ройл и Блайт Стюарт полуседяха, полулежаха в тапицираните въртящи се кресла от двете страни на пътеката. Багажът им, цветя, пътна кошница, лежеше между тях. Капакът на кошницата беше отворен. На пода под безжизнената лява ръка на Ройл лежаха остатъците от недояден сандвич с шунка. Един от термосите беше до него. Празната капачка-чаша се бе търкулнала между бедрата му. Красивото му лице беше спокойно. Изглеждаше като заспал.

Вторият термос очевидно бе паднал от ръката на Блайт. Той лежеше с гърлото нагоре, сред изпомачканите розови пъпки в кошницата до нея. Смачкана на топка салфетка от изяден сандвич лежеше в скута й. Капачката на другия термос бе на пода. И тя, затворила очи, със застинало лице, изглеждаше заспала.

— Много странно е — забеляза лейтенантът, изучавайки неподвижните студени лица, — че и двамата са си отишли по едно и също време.

— Няма нищо странно в това.

— Не са били застреляни, намушкани, удушени. Виждате. Никаква следа от насилие. Ето защо казвам… А пък два инфаркта по едно и също време не са ли… ами, странно съвпадение.

— По тази логика можеш да кажеш, че човек, чийто череп е разбит с ковашки чук, също е умрял от инфаркт — отвърна рязко Елъри. — Я виж тук, лейтенанте.

Той се приведе над тялото на Ройл и с палеца си повдигна клепача на дясното му око. Зеницата не се виждаше. Беше се свила на точка.

Елъри пристъпи през пътеката и отвори дясното око на Блайт Стюарт.

— Силно свити зеници. — Вдигна рамене. — И забележи бледността, избила по лицата им… цианоза. И двамата са умрели от отравяне с морфин.