Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Баща ми е в този самолет — каза Тай. На тила му имаше червеникава цицина. Изглеждаше зле. — Куин! Слава богу, едно познато лице. И Лю! Обадете се на Буч. Свържете се с остров Рийд. Направете нещо, за бога!

— Няма смисъл да се обаждаме първо на остров Рийд — рече Елъри на Лю. — Този тип едва ли ги е завел там. Чудя се дали…

— Отвлякоха майка ми — простичко каза Бони. Една служителка се опита да я отведе, но тя тръсна глава.

Елъри се обади на информацията и поръча разговор с имението на Толанд Стюарт. Отговори мъж със сух сърдит глас.

— Господин Толанд Стюарт ли е?

На Елъри му се стори, че гласът веднага стана предпазлив.

— Не, доктор Джуниъс е. Кой търси господин Стюарт?

Елъри обясни какво се бе случило и попита дали монопланът на Тай не е прелетял край имението в Шоколадовите планини. Но лекарят на Толанд Стюарт отвърна:

— Никакъв самолет не съм виждал цял ден. Между другото не е ли възможно господин Ройл и госпожица Стюарт просто да са решили по този начин да се отърват от тълпата? Нищо чудно, може да са искали да прекарат медения месец на спокойствие.

— И са наели някой да върже Тай Ройл и Бони Стюарт и да отвлече самолета? — сухо попита Елъри. — Едва ли, докторе.

— Добре, съобщете ми, като научите нещо — каза доктор Джуниъс. — Господин Стюарт отиде на лов за зайци сутринта и още не се е прибрал.

Елъри му благодари, затвори и се обади в Палм Спрингс, но не можаха да намерят Жак Бучър. Тъй че Елъри остави съобщение и се обади на остров Рийд. Сам Викс го нямаше там — бил излетял за някъде. Елъри не разбра ясно закъде.

— Тогава значи самолетът на господин Ройл не е кацнал на остров Рийд?

— Не. Чакаме. Случило ли се е нещо? Трябваше вече да са тук!

Елъри въздъхна и окачи слушалката.

Появи се местната полиция, репортерите връхлетяха като рояк скакалци. За кратко време летището почерня от хора — повече, отколкото при излитането, и се наложи полицията да иска подкрепления. Междувременно самолети от градското летище и близката военна база затъмниха небето, устремени на югозапад, по предполагаемия маршрут на златисточервения моноплан.

Следобедът се проточи. Към залез малък двуместен самолет се спусна от запад. Детето Чудо скочи от кабината на пистата и хукна към хангара.

Той прегърна Бони и тя зарида на гърдите му, докато Тай крачеше напред-назад и пушеше цигара след цигара. Внезапно към тях се втурна един служител от летището и извика:

— Открихме го! Военен разузнавателен самолет току-що е забелязал златисточервен моноплан на едно голо плато в Шоколадовите планини! Наоколо нямало жива душа.

— Катастрофирал? — дрезгаво попита Тай.

— Не. Там се е приземил.

— Странно — промърмори Елъри, но нищо не каза, след като видя изражението на Бони. Вече бе виждал подобно изражение по лицата на осъдените на смърт престъпници, помилвани в последната минута.

И така, изпратиха още самолети. Едно малко ято се издигна от летището в сумрака и разпери криле в залеза.

Скоро, направлявани по радиото, те търсеха в мрака път през планините Сан Бернардино. После видяха между върховете смътно сияние, насочиха се натам и пред тях се откри равно, пусто плато, осветено от сигнални огньове.

Когато кацнаха, пресрещнаха ги военни с извадени револвери. В държанието им се чувствуваше странна неувереност, сякаш не им се говореше в тази нощ, под белите звезди, на студената бледа светлина от сигналните огньове.

— Баща ми… — започна Тай и се затича. Златисточервеният му самолет стоеше кротко сред платото, заобиколен от хора.

— Майка ми… — промълви Бони и се запрепъва след него.

Офицер с каска каза тихо нещо на Жак Бучър, той направи гримаса и внезапно се усмихна доста странно. Даде знак на Елъри и Лю и викна след Бони:

— Бони. Чакай малко.

Бони спря с лице, обърнато към призрачната светлина, уплашена, опитваща се да скрие уплахата. И Тай спря като закован, сякаш се бе сблъскал с висока каменна стена.

Елъри и Жак Бучър влязоха в кабината на самолета и някой затвори вратата след тях.

Отвън Бони и Тай стояха на няколко крачки един от друг, две каменни колони сред развълнуваното множество. И двамата мълчаха и не сваляха очи от затворената врата на моноплана. Никой не смееше да доближи.

„Небето е тъй близо — помисли си Бони, — толкова близо тук, в планините, нощем.“

Вратата на кабината се отвори и Жак Бучър се приближи със скованата, тежка стъпка на водолаз по дъното на морето. Отиде при Тай и Бони, застана между тях, прегърна с дясната си ръка Бони, а с лявата Тай и глухият му глас наруши тишината на платото: