Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Но настойчивото дуло на пистолета го спря. Бони се наведе бързо, вдигна въжетата и започва да връзва Тай за облегалката и краката на стола.

— Разбирам — каза горчиво Тай. — Сега разбирам цялата работа. Една от малките ти шегички. Този път, бога ми, прекали. Ще те вкарам в пандиза за това.

— Револверът не е шега — прошепна Бони, — а аз понякога се заяждам, но не стигам до пистолети. Не виждаш ли, че не се шегува? Няма да те връзвам здраво…

Револверът допря гърба й. Бони прехапа устна и стегна Тай здраво. Ръкавицата й подаде парцал. Тя запуши устата на Тай.

Погледът й се замъгли. Беше нелепо — тази мъртвешка тишина, тази безмълвна фигура, заплашителният револвер. Тя отвори уста и изпищя. Отговори само ехото.

Фигурата обаче веднага я сграбчи. Ръкавицата й запуши устата и я натисна на друг стол. Тя се бореше, риташе, хапеше. Но скоро бе завързана на стола, със запушена уста, безпомощна като Тай. А фигурата се наведе над Тай, затегна въжетата, добави други.

После, пак, без да обели дума, прибра револвера, вдигна ръка в подигравателен поздрав и се изгуби зад зачохления двуплощник.

Над парцала очите на Тай святкаха диво. Той напъна въжетата, разклащайки стола. Но успя само да се преобърне. Падна назад и удари главата си о каменния под с тъп звук, от който на Бони й призля.

Остана неподвижен, със затворени очи.

— Ето го и него! — викна Джак, прегърнал Блайт и застанал на стълбичката на самолета. — Тай! Хайде!

— Къде е Бони? — изписка Блайт. — Бооо-ни! Някъде из тълпата. Тай!

Високата фигура с очила си проби път през тълпата и започна да мята останалия багаж в кабината. Елъри стана и услужливо му подаде кошницата. Пилотът покани с жест Джак и Блайт в самолета, размаха кошницата за сбогом към тълпата и хлътна в кабината. Вратата се тресна.

— Приятно пътуване — изрева Лю.

Блайт и Джак долепиха лицата си на един от прозорците и оркестърът засвири „Сватбеният марш“ от „Лоенгрин“.

Всички запяха.

Бони се оглеждаше обезумяла. И тогава дъхът и секна. През най-близкия прозорец на хангара тя видя високата фигура с очила да тича към самолета на Тай. Едва сега забеляза, че фигурата е облечена в пилотски комбинезон като този на Тай. Джак… Блайт… махаха, викаха… Металическият звук на оркестъра долиташе слабо през стените на хангара.

И тогава, пред разширените й очи златисточервеният самолет започна да се движи, да рулира по пистата, да се издига… издига…

Последното нещо, което Бони видя преди всичко да потъне в мрак бе кърпичката на майка й, махаща за сбогом през прозореца на самолета.

Бони отвори очите си след цяла вечност в един пуст свят. Той бавно се запълваше. Тя лежеше на една страна на пода. Метър по-нататък лежеше Тай, много блед, като… умрял. Тай!

Тя се размърда и хиляди иглички пронизаха изтръпналата и плът. С болката дойде прояснението. Блайт… Блайт я нямаше.

Беше припаднала. Преди колко време? Колко… колко беше часът? Блайт. Блайт бе изчезнала. Като дим в ясно небе.

При падането и парцалът бе изскочил от устата.

Тай бе мъртъв.

Майко…

Бони изпищя. Собствените й писъци се върнаха като ехо към нея.

Тай изстена.

Въпреки болката Бони преодоля разстоянието до него, влачейки по пода стола, за който бе вързана. Той отвори кървясалите си очи.

— Тай — изстена тя. — Отвлякоха ги! Джак… майка ми… Този мъж — той излетя с тях вместо с теб.

Тай затвори очи. Когато ги отвори. Бони бе потресена от неестествения им червен цвят. Парцалът и устата му се движеше на пресекулки, сякаш той се опитваше да говори. Видя жилите по врата му да се издуват.

Тя оголи зъби, притисна лицето си до неговото, загриза парцала като мишка, задърпа го, закъса го. Бузата му бе студена.

— Бони — гласът му бе неузнаваем — разхлаби тези въжета.

За миг диханията и погледите им се сляха. После Бони отмести очи. Тай се търколи по корем и с тих стон тя сведе глава над вързаните му напрегнати ръце.

За щастие Елъри и двамата му спътници не бяха напуснали летището. Елъри хвърли поглед към хилядното множество около паркираните коли и мъдро предложи да изчакат. И така, той, Лю и Алън Кларк тръгнаха към ресторанта на летището за сандвичи и кафе.

Вялото им обсъждане на сценария бе прекъснато от суматохата наоколо. Пред един от хангарите се натъкнаха на мравуняк от служители, пилоти, механици и полиция. Те се трупаха около Тай, който търкаше ожулените си китки, и Бони, седнала с кръстосани ръце, по-бяла от кърпичката си, вперила невиждащ поглед в щъкащия мравуняк пред себе си.