Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Няма да стане. О, здравейте, господин Куин. Предпочитам да дружа с пор. Никакъв шанс, наперено приятелче. Знам те какво искаш от жените. Просто няма да се карам пред хората с теб, докато майка ми и баща ти се оженят.

— Здравей, Куин. Кажи, виждал ли си по-дръпната жена през живота си? — Тай си отупваше дрехите. — На милион приказки ни една мила дума. Добре, както искаш. Правя го заради тате, това е.

— И аз не бих направила такова нещо, за никой друг на света, освен за майка си. Моля, помогнете ми да стана, господин Куин.

— Чакай, аз…

— Господин Куин? — изгука Бони.

Куин безмълвно й помогна да стане. Тай размърда мощните си плещи като боксьор, готов за схватка. Гледаше я кръвнишки. — Добре, по дяволите — изръмжа Тай. — До сватбата.

— Големи кавалери сте вие яките, красиви мъжаги.

— Какво да правя, като съм се родил красив? — извика Тай.

И те гордо се отдалечиха в различни посоки.

Елъри Куин гледаше зяпнал след тях. Това бе твърде много за простичък човек като него.

Рубриката на Пола Парис съобщи новината на развълнувания свят в събота сутринта, а в събота следобед студия „Магна“ удвои охраната пред главния портал. Пред дома на Джак Ройл в Бевърли Хилс лаеха глутница немски овчарки. Блайт се бе затворила зад високите зидове на къщата си в Глендейл, а вратата пазеше едрогърдата мълчалива Клотилд. А пък Тай и Бони, приели новите си роли, дадоха съвместно интервю на обърканата преса, в което казаха мили неща един за друг и бяха фотографирани да се гледат в очите усмихнати.

— Всичко е готово — каза Сам Викс на Елъри в края на бурния ден и изтри лицето си. — Ама какво ни чака утре!

— Бони няма ли да пътува? — попита Елъри.

— Искаше, но аз я разубедих. Страхувах се, че на връщане от остров Рийд ще се избият с Тай още във въздуха.

— Джак и Блайт бяха толкова сговорчиви — да им се не нарадваш — сияеше Детето Чудо. — И Тай като ги закара със самолета… ще стане сензация, нали, Сам?

— Майко мила — ухили се Лю Баскъм. — Я подай онази бутилка.

— Момчетата ще организират утре венчавката на летището, Буч — рече рекламният. — Аз ще прескоча до Рийд да ръководя подготовката на приема. Ще се видим утре вечер.

— Без мен — припряно рече Бучър. — Не си падам по холивудските сватби. Казах на Джак и Блайт, че моят доктор ми препоръча почивка, а Бони прояви разбиране. Утре рано сутринта отпрашвам за Палм Спрингс да се попека един ден на слънце. Понеделник сутринта — съвещание.

В неделя по обяд Елъри и Лю Баскъм отидоха на летището с колата на Елъри. Булевард Лос Фелис беше задръстен от коли, пълзящи броня до броня. Изгубиха цял час, докато стигнат до отклонението в Ривърсайд, и още един по магистралата Лос Анджелес Ривърдрайв през Грифит Парк до летището. След като петнадесет минути търси къде да паркира, Елъри заряза колата и те тръгнаха през тълпата.

— Закъсняхме — изпъшка Лю. — Ей го Ърминиъс, вече е почнал! Бляскавият златисточервен моноплан на Тай беше заобиколен от кордон ругаещи полицаи. Прегърнати, семействата Ройл и Стюарт се кланяха и усмихваха сред фотографи, радиожурналисти и приятели, които се опитваха да надвикат духовия оркестър. Доктор Ърминиъс с лъскав черен мустак се усмихваше лъчезарно над молитвеника си и се примъкваше към центъра на стълпотворението, накъдето бяха насочени камерите.

— Майстор си, докторе! — викна някой. — Това се вика церемония.

— Чудно, чудно. Една глътка, доктор Ърминиъс? А за мен кой ще се омъжи!

— Като че сме на Второто пришествие — ухили се Лю. — Хей, пуснете ме да мина! Хайде, Куин! Джак! Блайт!

Оркестърът спря да свири „ЕТО Я БУЛКАТА“ и превключи на „КАЛИФОРНИЙО, ПОСРЕЩНИ МЕ“.

— Лю! Господин Куин! Началство, пусни ги!

— Бони, Бони Стюарт! Оттук, моля. Усмихни се на Тай!

— Няма ли да кажеш няколко думи на радиослушателите, Джак? Доктор Ърминиъс, какво ще кажете за няколко снимки?

— Да, синко — съгласи се бързо божият служител и застана пред Джак Ройл.

— Джак! Блайт! Нека снимаме ръцете ви с халките.

— Разкарайте тези хора от самолета, по дяволите!

— Госпожице Блайт! Госпожице Блайт — изписка женски глас и строго облечена французойка на средна възраст си запробива път с лакти през стената от полицаи, размахвайки неистово един плик.

— Клотилд! — изпищя Блайт. Тя бе ослепителна; отрупана с цветя, шапката и килната на главата. Затича се, видя плика, ахна и пребледня. После го грабна от ръката на Клотилд над рамото на един полицай и го разкъса. Елъри я видя да затваря очи, конвулсивно да смачква плика. Захвърли го.