Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Аз, сър — каза сковано Лаудърбек.

— Радвам се, че кучешката ти преданост към господаря е подквасена с човешко любопитство. Отдръпни се, Лаудърбек.

Елъри влезе в една рицарска зала, готов за всякакви изненади. И въпреки това се стресна. Бони Стюарт седеше върху един роял като край лагерен огън, взирайки се трагично в спокойното лице на майка си. В другия край на стаята, седеше Джак Ройл и си сръбваше коктейл, докато синът му подтичваше напред-назад покрай камината, размахвайки ръце като възбуден пингвин.

— … Няма да го преживея — простена Бони.

— Кое няма да преживееш, скъпа?

— Що за решение? — каза Тай. — Тате, ти да не си мръднал? Това е предателство!

— Просто се вразумих, Тай. Блайт, обичам те.

— Обичам те, Джак.

— Майко!

— Тате!

— О, направо са невъзможни!

— … Кракът ми няма да стъпи в тази къща! — викаше Бони. Блайт стана от табуретката пред пианото и пристъпи със замечтан поглед към годеника си. Бони скочи и се втурна след нея. — Дори и това е компромис. О, мамичко! Аз нямаше да дойда, ала Клотилд ми каза, че си дошла тук… при този човек и…

— Защо ти е да се жениш за нея? — рече умолително Тай. — След толкова години? Какви жени само можеш да имаш!

— Блайт, скъпа! — Джак Ройл също се изправи и синът му се втурна след него. На Елъри, който ги наблюдаваше с ококорени очи, му хрумна, че на това натоварено кръстовище скоро ще му трябва регулировчик. Те се разминаваха и свиваха рязко, без да подават сигнал и само по чудо не се сблъскваха.

— … достатъчно голям, за да бъда самостоятелен, Тай!

— Защо точно нея?

— За мен тя е единствената. — Джак взе Блайт в обятията си. Двама с теб срещу света, нали така, скъпа?

— Джак, толкова съм щастлива.

— О, боже!

— … след всичко, което си ми говорила за него, майко, мисля, че трябва да се срамуваш…

— Бони, Бони. Вече сме решили. Бяхме глупави…

— Бяхте? — Бони вдигна очи към тавана. — Глупаци, глупаци!

— Кой е глупак?

— О, гузен негонен бяга!

— Ти не се бъркай!

— Тя ми е майка, обичам я и не искам да я видя как си пропилява живота с бащата на един презрян, негоден за нищо, надут хубавец!

— Ти ли ще ми говориш, ти, дето си падаш по разни аржентински играчи на поло!

— Тай Ройл, ще зашлевя още веднъж противната ти мутра!

— Опитай и кълна се, че ще ти смъкна красивата кожа от бой — да, и там, дето сядаш!

— Тай…

— Бони, мило дете…

— О, привет, Куин! — каза Джак Ройл. — Седни по-близо до ринга, Тай, престани. Достатъчно голям съм, за да знам какво правя. Блайт и аз сме създадени един за друг…

— Страница деветдесет и пета от сценария — изръмжа Тай. — Прегръдките ще снимаме утре. За бога, тате!

— Кой е този човек? — измърмори Блайт и погледна към Елъри. — Слушай, Бони, мисля, че е време да престанеш. И си сложи червило.

— Остави червилото! Ох, майко, майко, как можа!

— Джак, скъпи, налей едно мартини. Гърлото ми пресъхна.

— Господин Куин — изстена Бони, — това не е ли позор? Те наистина се сдобриха! Майко, аз просто няма да позволя! Чуваш ли? Ако настояваш за този невъзможен брак…

— Кой се жени все пак? — изкиска се Блайт.

— Аз ще… аз ще се отрека от теб, това ще направя. Не ща това чучело да ми бъде брат!

— Ще се отречеш от мен? Бони, глупачето ми.

— Един път и тази кривогледа кукумявка с нос като тесла да каже нещо умно — викна Тай на баща си. — И аз ще го направя. Ако се ожените — край, тате… О, Куин, извинявай. Ти си Куин, нали? Сипи си нещо. Хайде, тате, събуди се. Това е само лош сън.

— Тай, стига! — живо каза Джак Ройл. — Пурите са в кутията, Куин. Решено е, Тай. И ако не ти харесва — много ти здраве!

— Тогава всичко хубаво!

— Майко — глухо каза Бони, — ще напуснеш ли веднага с мен тази противна къща, или не?

— Не, скъпа — мило каза Блайт. — Сега мирувай като добро дете и да не забравиш да отидеш при Зара. Косата ти е ужасна.

— Така ли? — попита стреснато Бони. После каза с трагичен глас: — Майко, това е краят. Довиждане и се надявам, че няма да те бие, макар да знам, че ще го направи. Помни, винаги можеш да се върнеш при мен, защото само аз истински те обичам. О, майко! — И избухвайки в сълзи, Бони тръгна слепешката към вратата.

— Сега си пиеш „Сайдкар“ — горчиво рече Тай, — но като поживееш една година с нея, ще лочиш мастика с опиум. Сбогом, тате.

Царствените наследници на филмовия крал и кралица се опитаха едновременно да напуснат сцената и при този опит царствено сблъскаха младите си глави на вратата.