Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Това го жилна.

— Би трябвало да те шамаросам…

— Взе ми думата от устата! — И Бони звучно зашлеви Тай.

Тай пребледня. Бони дишаше тежко. Детето Чудо прошепна нещо рязко в ухото й. Алесандро каза нещо на Тай съвсем тихо.

— Хич не ми пука. Ако си мисли, че може да ме удря и да й се размине… — каза Тай с издути ноздри.

— Нахално паленце! — изпадна в ярост Бони. — Да ме обвини в измама…

— Ще ти върна за шамара, каквото и да стане! — изкрещя Тай иззад закръглените плещи на Алесандро.

— Има още да видиш, Тай Ройл!

— Моля ви! — прогърмя Алесандро. — Ще платя и на двамата печалбата от този тур. Сега трябва да ви помоля, госпожице Стюарт и господин Ройл, или да се успокоите, или да напуснете.

— Да напусна? — изпищя Бони. — Ще напусна колкото може по-скоро заразната атмосфера, заобикаляща този мошеник, мечта на старите дами!

Тя се измъкна от ръцете на Детето Чудо и се втурна към вратата.

Тай блъсна Алесандро и хукна след нея. Детето Чудо скочи след тях.

Всички изчезнаха, съпроводени от писъци и ревове.

— Доста дебелашка шега — рече Елъри на Лю Баскъм.

— Нали? — въздъхна Лю. — Хайде, сладкиш, да видим продължението на кавгата. — И той издърпа брюнетката си от рулетката и я повлече след изчезналото трио.

Нещо накара Елъри да се обърне и да погледне Джак Ройл. Актьорът все още седеше на бара неподвижен, сякаш не бе чул дума от разправията зад гърба си.

Но в огледалото Елъри мярна устните му. Те бяха изкривени в горчива усмивка.

Седемте дни, последвали тази тиха вечер при Алесандро, пропищяха край ушите на Елъри Куин като куршуми. Все едно бе попаднал в ничия земя сред канонадата на две армии. В края на седмицата той можеше да се похвали с купчина сензационни съобщения и няколко нервни кризи.

Тъкмо се ровеше в камара стари изрезки за Ройл и Стюарт в библиотеката на студията и се опитваше да подреди бележките си, когато един разсилен го извика в кабинета на Жак Бучър.

Детето Чудо имаше изтощен, но победоносен вид.

— Mirabile dictu 14. Успяхме!

— Чудно нещо е мирът — ухили се Лю. — Няма две мнения!

— Съгласиха ли се? — попита Елъри колебливо.

— Безусловно.

— Не мога да повярвам. Какво използувахте — хипноза?

— Заложихме на суетата им. Знаех, че ще клъвнат.

— Блайт отначало се дърпаше — рече Лю, — но когато й казах, че Джак не я иска, а държи на оная Корнел, едва не се задави и веднага каза „да“.

— Ами напереният Джак?

— Остави го! — Лю се намръщи. — Това за Корнел си го измислих, разбира се. Ако питаш мен, той май наистина иска да партнира на Блайт.

Тази седмица хич не ми харесва — каза замислено Елъри.

— Ами, пет дена не е пил. От това и ти ще се скапеш. Казвам ви, че нещо става с Джак!

— Неведоми са пътищата господни — каза набожно Детето Чудо. — Важното е, че се навиха.

— Не мога да си представя, Буч, как си успял да спечелиш младите за тази идея.

Продуцентът потрепери.

— Ами… Тай най-накрая се предаде, защото го убедих, че зрителите му искат от него реалистична роля — биографията е модна след сензациите на Муни 15 — и какво по-добро би желала публиката на Тай Ройл от собствения живот на Тай Ройл на екрана? Знаеш ли какво каза? „Ще им покажа истински реализъм, когато докопам лебедовата шия на годеницата ти!“

— Лоша работа — рече Елъри.

— Не лоша, а ужасна — изкиска се Лю.

— Бони — каза тъжно Детето Чудо. — Бони бе дори по-зла. Съгласи се само, при условие че сценарият ще включва поне една сцена, в която тя да дращи и удря Тай до припадък.

— Кой е режисьорът? — попита Лю.

— Вероятно Корси. Има зад гърба си сума ти постановки в Бродуей, знаеш каква емоционална атмосфера постигна миналата година в „Пътят на славата“. Защо питаш?

— Мисля — каза замечтано Лю, — че ще бъде голям майтап. Повече дубли от Корси никой не прави. След като два-три дни бъхти Тай в онази сцена, за да угоди на Корси, Бони ще получи своето отмъщение.

Историческата церемония по Подписването се състоя на 11-и, следващия понеделник. Приготовленията, на които Елъри бе свидетел, напомняха суетнята на линейки и пожарни коли на някое летище, където се очаква аварийно кацане и евентуална катастрофа.

Но, общо взето, договорите бяха подписани без погрома, от който Детето Чудо явно се страхуваше. Мир беше постигнат по най-простия начин: подписващите не продумаха нито дума. Джак Ройл, облечен дори по-елегантно от друг път, гледаше през прозореца на Бучър, докато му дойде редът. После подписа, усмихна се на фотографите и тихичко си излезе. Блайт, великолепна в костюм, обточен със сребърни лисици, запази царствено мълчание. Вярно, Бони не сваляше очи от гърлото на Тай, сякаш възнамеряваше да се нахвърли върху му, но Тай, когото Буч бе помолил предварително да се държи прилично, не обърна внимание на предизвикателния й поглед.