Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Тя се втренчи в него, след това избухна в смях.

— Защо едва сега се запознаваме, господин Куин? Това е най-милото нещо, което са ми казвали извън снимачната площадка. Сигурно сте сценарист.

— Да. Буч не ви ли е споменавал за мен?

— Може. — На устните й се появи усмивка и тя хвана ръката му.

Елъри се изчерви. Допирът й бе тъй приятен и от нея идеше прелестно ухание. Разбира се, не толкова прелестно като на Пола Парис, но все пак достатъчно, за да го накара да се зачуди дали не се превръща в закоравял сладострастник. — Харесвате ми. Можете ли да ме заведете до рулетката?

— С удоволствие.

— О, сещам се! Вие бяхте с Алън Кларк вчера.

— Значи си спомняте!

— Разбира се. Взех ви за застрахователен агент. Знаете ли, че приличате на застрахователен агент?

— Към рулетката! — изпъшка Елъри. — Преди да ви заприличам на нещо, което сте видели в последния си кошмар.

Намери й стол. Бучър дотича разгорещен, но доволен, и изсипа две шепи жетони пред Бони. Смигна на Елъри, изтри лицето си, наведе се над Бони и я целуна по врата.

Елъри внезапно си помисли за една дама на име Парис и въздъхна. Как, по дяволите, точно на отшелница случи!

Видя Тайлър Ройл да отива до бара, да прегръща баща си и да му казва нещо весело. Джак Ройл леко обърна глава и Елъри видя кратката му усмивка. Тай потупа нежно баща си по гърба и се върна, за да подкара възхитителния си антураж към рулетката срещу Бони. Той изобщо не й обръщаше внимание, каза нещо тихичко на момичетата, които се изкискаха.

Бони се нацупи, но после се засмя, погледна нагоре към Бучър и му прошепна нещо. Бучър се засмя, немного весело, а тя се обърна, за да заложи. Младият господин Ройл гледаше насмешливо масата и също заложи. Госпожица Стюарт се усмихна. Господин Ройл се намуси. Госпожица Стюарт се намуси. Господин Ройл се усмихна.

Гласът на крупието звучеше монотонно. Колелото се завъртя. Чиповете глухо тракаха. Джак Ройл седеше на бара, наливаше се с коктейли и се взираше мълчаливо в красивото си отражение в огледалото. Бони изглеждаше погълната от играта. Тай Ройл залагаше безгрижно. Елъри вече бе започнал да се успокоява, когато някой проглушително изцвили в лявото му ухо. Той се извърна и видя Лю Баскъм да се хили до него като някой Пан.

— Много е кротко — промърмори Лю. — Гледай сега.

Елъри изтръпна. Блясъкът в мътните очи на Лю не обещаваше нищо добро.

Играещите залагаха. Бони бе бутнала купчина сини жетони на номер 19 и Тай, без да обръща внимание, постави купчината си на същото число. В този момент Алесандро въведе в залата една много известна актриса, току-що омъжила се за принц Юсуф, чието родословие се смяташе за най-близко до Божествения престол. Принцът я придружаваше с цялото си достолепие и всички, включително крупието, отклониха вниманието си от масата, за да се възхитят на величествената двойка.

Лю спокойно вдигна купчинката на Бони и я премести от номер 19 на номер 9.

„Господи — изпъшка Куин. — Ако се падне деветнадесет…“

— Деветнадесет — съобщи крупието и ръцете на Бони и Тай се протегнаха от противоположните страни на масата, за да се срещнат над купчината жетони, избутана от крупието. Бони не отмести ръка.

— Може ли някой да уведоми господина, че това е моята купчина — каза с леден глас тя.

Тай не пускаше ръката й.

— Далеч съм от мисълта да споря с дама, но нека някой я уведоми, че това е мое!

— Господинът се опитва да бъде духовит. Мое е.

— Дамата не може, дори и да иска. Мое е.

— Буч, нали видя, че сложих на деветнадесет?

— Не гледах. Виж, мила…

— Крупие! — каза Тай Ройл. — Нали ме видя да слагам на деветнадесет?

Крупието изглеждаше смутено.

— Страхувам се, че не видях…

— На Тай е! — каза една от приятелките му.

— Не, на Бони. Видях я да го слага — рече режисьорът.

— Но казвам ви, че видях Тай…

— Бони…

На масата настана смут. Тай и Бони се спогледаха с неприкрита неприязън. Детето Чудо изглеждаше ядосано.

Дотича Алесандро.

— Дами, господа, моля ви! Смущавате другите играчи. Какъв е проблемът?

Тай и Бони се опитаха да обяснят едновременно.

— Това не е вярно — избухна Бони. — Пусни ми ръката!

— Съжалявам — изръмжа Тай, — но не виждам защо. Ако беше някой друг, щях да му повярвам…

— Как смееш!

— Стига театър. Това не ти е голямата сцена, а евтин номер.

— Театър, така ли? — извика Бони. — Ти… шут такъв!

Тай изръкопляска:

— Продължавай, малката, добре го даваш!

— Празноглав красавец!