Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Казвам се Куин. Пола Парис спомена да намина към вас.

— Да, тя ми се обади. — Алесандро стана и подаде пълничката си ръчичка. — Всеки приятел на Пола е добре дошъл.

— Надявам се — каза Елъри, без кой знае каква надежда, — че е дала добри препоръки за мен.

— Много добри. Ще играете ли, господин Куин? Предлагаме всичко без ограничение на залозите — рулетка, фаро, бакара, зарове, барбут, покер…

— Боя се, че ще припаднете, ако заложа седмичната си заплата — подсмихна се Елъри. — Тук съм да се срещна със семействата Ройл и Стюарт. Дойдоха ли?

— Още не са се появили. Но ще дойдат. Обикновено не пропускат събота.

— Мога ли да почакам вътре?

— Оттук, господин Куин. — Алесандро натисна нещо на една стена и тя се отвори, разкривайки претъпкана, задимена, притихнала зала.

— Бива си го декора — каза Елъри весело. — Необходими ли са всички тези фокуси?

Алесандро се усмихна.

— Клиентите държат. Знаете… Холивуд! За удоволствието се плаща.

— Не работехте ли в Ню Йорк преди няколко години? — попита Елъри, изучавайки благовъзпитаната му, невинна физиономия.

— Кой, аз? — каза дребосъкът и отново се усмихна, като кимна на другия внушителен джентълмен в тайното коридорче. — Свой, Джо, пусни господина.

— Може и да греша — измърмори Елъри и влезе в игралната зала.

Но не грешеше. Алесандро не се казваше Алесандро, наистина бе дошъл от Ню Йорк, а в Ню Йорк бе покрил със слава дребната си розовобуза особа. В полицейското управление се говореше, че внезапното му изчезване от Бродуей било свързано с невероятен късмет в хазарта, благодарение на който прибрал спестяванията на четирима букмейкъри 13, две комарджийски банди и една покерджийска шайка, включваща Допи Сицилиано, един заместник областен прокурор, един градски съдия, един член на Бюджетния съвет и Соли Мърляча.

И ето ти го — шеф на заведение в Холивуд. „Бре, бре помисли си Елъри, — колко малък е светът.“

Обиколи залата. Веднага забеляза, че господин Алесандро се е издигнал в обществото. На една маса в сепаре двама негови служители с безизразни физиономии играеха покер с президента на голяма филмова компания, с един от най-известните режисьори на Холивуд и с един популярен радиоговорител. Масите за зарове, кой знае защо, биха заети изключително от сценаристи и диалогисти. А около рулетките се бяха събрали повече звезди, отколкото в небето над Холивуд. Те възпроизвеждаха такъв букет от емоции, че присъствуващите режисьори биха изпаднали във възторг, ако бяха в състояние да оценят реалистичното им изпълнение.

Елъри откри неуловимия Лю Баскъм в тълпата около една от рулетките. Лю бе награбил шепа жетони в едната си ръка, с другата бе хванал през кръста царствена брюнетка.

— А, ето те и теб — рече Елъри — Само не ми казвай, че три дни не си излизал оттук!

— Остави ме — каза Лю. — Тъкмо ми е тръгнало. Пред брюнетката имаше камара жетони.

— Така де! — каза брюнетката и изгледа заплашително Елъри.

Елъри хвана Лю за ръката.

— Искам да говоря с теб.

— Защо, за бога, не ме оставят на мира? Дръж, сладкиш, пази ми пенсийката. — И изсипа шепа жетони в зиналото деколте на брюнетката. — Е, добре, какво си намислил?

— Ти — рече строго Елъри — оставаш с мен, докато пристигнат семействата Ройл и Стюарт. После ще ме представиш. И тогава вече можеш да изчезнеш яко дим.

Лю се намръщи.

— Какъв ден сме днес?

— Събота.

— Аз пък мислех, че още сме петък! Ето го Джак Ройл. Хайде, рулетката няма да ме чака цяла вечер. — Той повлече Елъри към висок красив мъж със стоманеносива коса, който разговаряше с Алесандро и се смееше. „Наистина е Джак Ройл, цял-целеничък, от кръв и плът“ — помисли си Елъри. Даже децата познаваха всеизвестния профил.

— Джак, тоя тук е Елъри Куин — изсумтя Лю. — Дай му един автограф и да си бягам при рулетката.

— Господин Куин — каза всеизвестният баритон, придружен от всеизвестната мустаката усмивка, — не обръщайте внимание на Лю. Сигурно е пиян както винаги. Всички Стюарт са крайно невъзпитани. Извинете ме за момент. — Обърна се към Алесандро: — Бъди спокоен, Алек, тази вечер джобовете ми са пълни. — Дебелият дребосък кимна рязко и се оттегли. — Е, господин Куин, харесва ли ви работата в „Магна“?

— Значи Бучър ви е казал. Знаете ли какви усилия положих през последните три дни да ви открия, господин Ройл?

Всеизвестната усмивка беше сърдечна, но всеизвестните черни очи блуждаеха.

— Лаудърбек спомена нещо… Три дни! Три ли, казахте? За бога, Куин, това е идея! Почакайте, ще ида да разбия сърцето на Алесандро.