Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Не искам да те слушам — изхлипа Блайт. — Познавам те, Джак Ройл. О, иде ми да те убия!

Тя събра разветите си поли и тичешком напусна игралната зала, като ридаеше горчиво. Бони изтича след нея, последвана от Детето Чудо с почервеняло от смущение лице.

Ройл сви наперено рамене, но не бе убедителен. Набута малко банкноти в ръката на Лю Баскъм и кимна към вратата. Лю се заклати навън с парите.

— Залагайте — каза крупието изморено.

Лю се върна след дълго отсъствие.

— Каква вечер! Това е заговор, дявол да го вземе, за да не разоря казиното. Точно когато ми тръгна!

— Нали всичко свърши добре — въздъхна Елъри. — Някой някого да е убил?

— За малко. Сблъсках се с Тай Ройл отвън, тъкмо влизаше. Биячите на Алек му казаха какво се е случило и той се опита да даде на Парк малко сухо. Това момче пръска повече пари по закъсали актьори, отколкото благотворителните дружества в Холивуд. Дъртият ги взе на драго сърце. Сега всички са навън и вдигат страхотна врява.

— Значи не е била нагласена работа?

— Не, по дяволите. Макар че бас държа, Джак страшно съжалява, дето пръв не се е сетил за това.

— Съмнявам се — сухо рече Елъри, гледайки към Ройл. Актьорът седеше изгърбен на бара пред редичка от шест коктейла.

— Парк страда от рак или нещо такова, от две-три години играе само епизодични роли. За какво му трябваше да се вре тук? — Лю направи гримаса. — Развали ми вечерта. Пустият му дърт дявол! Заведох го зад ъгъла и го почерпих две-три. Обаче парите на Джак не ще да вземе.

— Странна етика. А не бих казал, че и Блайт Стюарт прекара много приятна вечер.

— Тая смахната фуста! Всеки шарлатанин може да я изпързаля. Роля не приема, без да й гледат на боб.

Бони се върна с буреносно изражение. Детето Чудо я сграбчи обезпокоен за ръката. Той й говореше нещо сериозно, но тя не му обръщаше внимание, тропаше с токче по килима и се оглеждаше. Зърна Джак Ройл, разположил се като Буда на бара, и направи крачка напред.

— Стой, горделива красавице — чу се провлачен глас и тя спря, сякаш бе настъпила гол проводник.

Висок млад мъж във вечерно облекло, заобиколен от четири красиви млади жени, стоеше на вратата на заведението. „Алесандро определено има нещастен вид“ — помисли си Елъри.

— Пак ли ти? — каза Бони с такова неописуемо презрение, че ако Елъри беше на мястото на младия мъж, щеше да потъне в земята. — Можеш да ми спестиш пиянския си дъх. Заслужил си го е и няма да му се размине.

— Ако търсиш кавга — каза студено Тай Ройл, — какво ще кажеш да участвам аз? Горе-долу сме на една възраст, а тате не ти е в категорията.

Бони го изгледа от глава до пети.

— И въпреки това — сладко рече тя — той е по мъж от теб. Поне не се перчи с харема си пред почтените хора.

Четирите млади дами, заобиколили Тай, ахнаха и за момент на Елъри му се стори, че ще започне масово сбиване, при което ще пострадат доста скъпи фризури.

— Тай! Бони! — каза бързо Детето Чудо и застана между тях. — Не тук, за бога. Тук… — Той отчаяно се огледа. — Куин! Какъв късмет. Скъпа, това е Елъри Куин. Куин… ще се заемеш ли? — И Бучър дръпна Тай Ройл настрани.

Ако Буч си мисли, че ще позволя на този надут слугински герой да ме склони да не дам на баща му да разбере… — каза Бони, а великолепните й очи святкаха.

— Но дали ще е разумно? — намеси се Елъри. — Може би…

— Посрамиха бедната ми майчица! Разбира се, и тя си е виновна, че вярва на всеки шарлатанин, но един почтен човек не би я изложил така пред всичките й познати. Тя е такова мило, такова сладко същество, господин Куин. Само дето не е много практична и ако аз не се грижа за нея като бавачка, ще се забърка в какви ли не каши. Особено с тия долни Ройл, които само дебнат случай да я унижат!

— Но не и Тайлър Ройл. Изглежда мило момче.

— Мило! Той е противен! Макар че, признавам, не тормози майка… той преследва мен, но аз ще го оправя. Джак Ройл обаче… О, сигурна съм, че майка ми няма да може да заспи от плач цяла вечер. Сигурно до зори ще съм на крака, за да слагам компреси с оцет на бедната й глава.

— Тогава не мислите ли — лукаво попита Елъри, — че май е по-добре да се приберете сега? Искам да кажа, след всичко…

— О, не — яростно каза Бони и се огледа свирепо. — Имам да свърша една работа, господин Куин.

— Елъри отчаяно мислеше как да я спре.

— Боя се, че се чувствам като невинен християнски мъченик, хвърлен на изключително красива млада лъвица.

— Какво? — Бони за пръв път погледна Елъри.

— Понякога така си приказвам — каза Елъри.