Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

И той забърза към касиера, за да размени шепа банкноти срещу купчина сини жетони. Гмурна се в тълпата при рулетката.

— Петстотин на номер три — чу го да се киска Елъри.

Удивен от неговия подход към законите на шанса, Елъри остави Лю да му се изплъзне. Числото 3 не излезе. Ройл се усмихна, погледна часовника на стената, забеляза, че стрелките му показват девет и пет, и веднага заложи на 9 и 5. Топчето спря на 7.

Блайт Стюарт се появи тържествено, величествена в черната си вечерна рокля, следвана от висок индус с фрак, тюрбан и мургаво безизразно лице. Тълпата на мига я обгради.

— Блайт! Кое е новото гадже!

— Бас държа, че е принц, раджа или нещо подобно. Оставете Блайт да каже.

— Запознай ме, скъпа.

— Моля ви — запротестира актрисата през смях. — Това е Рамду Сингх, брамин от Индия или оттам някъде и вижда със своето второ „аз“ или нещо такова. Мога да се закълна в това, защото каза най-учудващи неща за мен. Браминът ще ми помага в играта.

— Колко вълнуващо!

— Скъпи Лю! — викна Блайт, щом го зърна. — Направи ми място, да видиш как ще обера банката. Елате, господин Сингх!

Лю огледа разсеяно брамина и сви рамене. — Парата си е твоя, Блайт.

Някакъв режисьор отстъпи стола си на актрисата, а браминът застана зад нея, без да обръща внимание на тълпата. Крупието сякаш се постресна, погледна към Алесандро, а той сви рамене, усмихна се и се отдалечи.

— Вашите залози? — подкани крупието.

— В този момент очите на Джак Ройл и Блайт Стюарт се срещнаха над масата. И се отместиха, без да трепнат.

Ройл заложи със загадъчно изражение. Браминът прошепна в ухото на Блайт Стюарт и тя не посегна да заложи, изглежда, я бе посъветвал да изчака, докато второто му „аз“ разгадае възможностите. Колелото се завъртя, топчето затрака и спря на някакво число, крупието започна да придърпва чиповете.

— Извинявайте — учтиво каза Джак Ройл, измъкна протегнатото гребло от ръката на крупието и ръчна с него през масата тюрбана на брамина. Тюрбанът падна от главата му. Темето му блесна на силната светлина — бръснато, лъскаво, розово-бяло.

„Индусът“ панически се гмурна след тюрбана. Някой ахна. Блайт Стюарт зяпна от изненада.

Ройл върна с поклон греблото на крупието.

— Това — каза добродушно той — е Артър Уилям Парк, актьорът. Серги, помниш ли неговия Полиний в постановката на „Хамлет“ от 1920 година? Великолепно го изигра, както и сега.

Парк се изправи с дива омраза в погледа.

— Съжалявам, старче — измърмори Ройл. — Знам, че си закъсал, но не мога да позволя да мамят моите… приятели.

— Високо летиш, Ройл — каза дрезгаво Парк с оплескани от грим бузи. — Ще те видим, като станеш на шейсет и пет, като спрат да ти дават роли — болен като куче, с жена и сакат син на врата. Ще те видим тогава.

Алесандро направи знак на двама от хората си. — Хайде, мой човек — рече единият от тях.

— Един момент — каза тихо Блайт Стюарт, лешниковите й очи искряха като индийски топаз. — Алесандро, извикай полицай.

— Чакайте, успокойте се, госпожице Стюарт — каза бързо Алесандро. — Не искам неприятности…

Парк извика и се опита да побегне. Двамата мъже го хванаха за костеливите ръце.

— Не! Моля ви!

Усмивката на Ройл се стопи.

— Не си го изкарвай на този нещастник просто защото те е яд на мен. Пуснете го да си върви.

— Няма да позволя да ме унижават пред хората!

— Майко! Какво става? — Бони Блайт, ослепителна в хермелиновата си наметка, с блеснали на светлината златисти къдри, се появи с Жак Бучър под ръка. Отскубна се и хукна към Блайт.

— О, мила, това чудовище е накарало този човек да се престори на брамин. Аз дойдох с него тук и чудовището разобличи брамина, че бил актьор или нещо такова — захълца Блайт, потъвайки в сълзи при вида на едно състрадателно лице. — Никога не са ме унижавали така през живота ми. — После тропна с крак. — Алесандро, ти ли ще извикаш полицай или аз? Искам да арестуват и двамата!

— Скъпа. Недей — каза нежно Бони и я прегърна. — Човечецът и без това изглежда доста закъсал. Няма да ти е приятно да отиде в затвора, нали? — Тя кимна на Алесандро над лакираната фризура на майка си, той въздъхна с облекчение и даде знак на хората си, които набързо изведоха злополучния брамин. — Но що се отнася до господин Джак Ройл — продължи Бони с по-суров глас, — това е друга работа.

— Бони — опита се да я възпре Детето Чудо. — Не, Буч. Време е да му се каже…

— Скъпа ми Бони — реч Ройл със странна усмивка. — Уверявам те, че не съм измислил този маскарад с Парк. Идеята си е изцяло негова.