Репортерите и фотографите бяха чисто и просто разочаровани.
— За бога — каза Лю с отвращение, когато си тръгваха. — Вместо да използуваме случая, за да раздухаме конфликта, виж какъв шанс изпуснахме, Буч!
— Докато подписваха — спокойно каза продуцентът, — не можех да рискувам никой от тях да провали цялата работа, като се откаже. Човек е нащрек, когато си играе с динамит, Лю.
— Значи вече можем да стъпим на газта, Буч? — попита Сам Викс.
— Действувай, Сам.
И Сам се захвана да действува. Как точно се бе получило, Елъри така и не разбра — той предполагаше заговор между шефа на рекламата и Лю Баскъм, — но в понеделник вечерта Бони и Тай се сблъскаха на бара в клуб „Детелина“. Лю, както винаги налице, се опита с подозрително усърдие да постигне мир заради добрата стара „Магна“. Бони, която бе придружавана от богат аржентински господин, избухна. Тай и отвърна. Аржентинският господин се възмути от тона на Тай. Тай се възмути от тона на аржентинския господин. Аржентинският господин яростно издърпа носа на Тай. И Тай метна аржентинския господин при главата на бармана в огледалото зад бара, което се оказа не особено здраво. След което Бони поиска да арестуват Тай за хулиганство. Освободен под гаранция от баща си в ранните часове във вторник сутринта, Тай се закле да отмъсти в присъствието на половината журналисти от Холивуд.
Вестниците във вторник изпълниха Сам Викс с блаженство.
— Даже Голдуин щеше да е доволен — скромно отбеляза той.
Но господин Викс не изглеждаше толкова доволен в петък. Когато нахлу в кабинета на Детето Чудо, превръзката на окото му трепереше. Лю и Елъри си крещяха един на друг в едно „обсъждане на сценария“, докато Бучър ги слушаше мълчаливо.
— Корабът потъва! — задъхано каза Викс. — Доверие на актьор — никога! Добре я свършиха. Току-що ми се обади Пола Парис.
— Кой какво е свършил? — попита остро Буч.
— Единственото нещо, което слага точка на филма за Ройл и Стюарт. Джак и Блайт са се сдобрили.
Той потъна в един стол. Лю Баскъм и Елъри го зяпнаха. Бучър се извъртя и се загледа през прозореца.
— Продължавай — рече Лю като болен.
— Нещо още по-лошо — изпъшка Викс. — Те ще се женят.
— Боже всемогъщи! — викна Лю, скачайки на крака. — Това проваля всичко!
Детето Чудо се врътна и рече в комуникатора:
— Мадж, свържи ме с Пола Парис.
— Requiescat in pace 16 — въздъхна Елъри. — Знае ли някой кога е следващият влак за Ню Йорк?
Лю се мяташе нагоре-надолу и декламираше:
— Фраас, и край с голямата идея. Конфликт — ха! Вражда! Цели двадесет години да наливаш масло в огъня и изведнъж те се сдушват и пращат всичко по дяволите. Не могат да ми погодят този номер!
Телефонът звънна.
— Пола, тук е Жак Бучър. Вярно ли е това, което разправя Сам Викс за Джак и Блайт?
— Съгласили се да си простят и да забравят миналото в сряда вечерта — отговори Пола. — Чух го късно снощи. Изглежда, Джак е прозрял истината в събота вечер, след оня скандал в клуб „Подкова“ с Парк, актьора, и се е замислил върху собствения си инат. Очевидно намеренията им са сериозни, господин Бучър. Бързат със сватбата.
— Какво се е случило?
— Знам колкото и вие.
— Хубаво, разчитам на вас да им направите едно кралско изпращане в рубриката си, Пола.
— Не се безпокойте, господин Бучър — изгука Пола. — Ще направя.
Лю му хвърли свиреп поглед.
— Ама това сериозно ли е?
— А тя… тя попита ли за мен? — заекна Елъри.
— „Да“ на първия въпрос и „не“ на втория. — Детето Чудо се намести удобно. — Хайде, момчета, за какво е тази паника?
— Аз умирам, а той се шегува! — кресна Лю.
— Това е катастрофа — съгласи се рекламният агент. — Тази сватба слага край на враждата, Буч. Къде отива сега рекламната подготовка? Щом искат да се женят — да вървят по дяволите. Поне можеха да изчакат, докато пуснем филма по екраните!
— Виж — каза търпеливо продуцентът, като се изправи и започна да се разхожда. — Какъв е нашият сюжет? Историята на четирима души в един любовен конфликт. Джак и Блайт са централни фигури. Защо се спряхме на тях?
— Защото са изкукуригали — кресна Лю. — И това е доказателството.
— Защото, глупако, те са влюбени до уши. Вие правите любовен филм, господа, въпреки че никой от вас не го усеща. Те се обичат, скъсват, стават люти врагове и след двадесет години изведнъж падат в прегръдките си.
— Не е логично — проплака Елъри.
— И все пак — усмихна се Детето Чудо — току-що се случи. Не виждате ли с какво разполагаме? С естествения завършек на филма ви! Отразява истинския живот като на снимка. След като толкова време са се ръфали, изведнъж се сдобриха.
Читать дальше