Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Да, но защо?

— Откъде да ги знам. Това е ваша работа. Вие сте сценаристите, нали? Къде е отговорът на тази романтична загадка? За какво си мислите, че ви плащат, а?

— Ха така — рече Викс.

— А що се отнася до теб, Сам, сега имаш по-голямо поле за реклама, отколкото преди.

— Сдобрили са се — каза благоговейно Викс.

— Да — сопна се Бучър, — и всеки киноман, който прелиства клюкарските вестници и списания, ще се чуди защо, по дяволите, са го сторили. Ето ти струната, Сам — дрънкай я до скъсване!

Рекламният удари по бюрото.

— Така де — защо са се гушнали след двадесет години дърлене? ВИЖТЕ ФИЛМА И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ!

— Сега ви е ясно. Казвате да задържат сватбата, докато пуснем филма. Глупости. Те ще се бракосъчетаят веднага, и то под акомпанимента на най-шумната реклама, която някога сте организирали от тази студия.

— Остави това на мен — тихичко каза Викс, потривайки ръце.

— Ще направим супер сватба. Духова музика, цилиндри, пресконференции… това е колосален обрат за продукцията.

— Чакай — прошепна Лю. — Имам идея. — Той лукаво потърка носа си.

— Да?

— Всички младоженци се държат еднакво, докато им четат присъдата. А ние ще трябва да го направим другояче. Отчето, церемонията — не е интересно; драмата на момента — това е, което ще ни изведе на първа страница. Защо да не пораздвижим обстановката?

— Казвай, не ни измъчвай.

— Предложи им да прекарат медения си месец на остров Рийд.

— На остров Рийд ли? — намръщи се Елъри.

— Имам имение там — обясни Бучър. — Островчето е просто една скала в Тихия океан — югозападно от Каталина, — там има рибарско селце. Продължавай, Лю.

— Това е! — викна Лю. — Можеш да ги закараш със самолет. Само двамата — два гълъба, литнали към залеза, за да останат насаме с лю-бов-та. Но преди да излетят — какво става? Бракосъчетават се направо на пистата! Можем да извикаме стария доктор Ърминиус, Венчаващия Пастор. На летището ще съберем милион зяпачи. Летището е по-голямо от църквата.

— Хммм — рече Детето Чудо. — Има си достойнствата.

— Аз ще ги закарам с моя кукурузник — ухили се Лю. — Вече си мисля, че ще изглеждам страхотно като голичко амурче с лък и стрели. Или пък Сам може да ги закара.

— Брей — не се стърпя Викс, — бива си я идеята. Само че аз имам по-добра. Какво ще кажете Тай Ройл да ги вози? Вече виждам заглавията: „Тай Ройл съпровожда известната филмова двойка в ролята на Амур“, „Синът прощава на баща си“.

— Чудесно — рече замислено Детето Чудо. — С тоя номер ще им скрием шайбата. Стилно, изпипано. Искат да останат насаме. Да прекарат медения си месец в островното имение на известен продуцент, сред пустия Пасифик, далеч от безумната тълпа. Вестници, за бога, оставете ги на мира… Което, разбира се, няма да стане! Остров Рийд ще изглежда като Бродуей; когато посрещнаха Линди 17. Лю, приемаме.

Лю сграбчи бутилката:

— За булката!

— Пуснете ме да си вървя — измърмори Викс и изхвърча навън.

— Извинете, че се обаждам — каза Елъри, — но не се ли радвате предварително? Ами ако нашите приятели, влюбените птички, откажат да участвуват? Ами ако Тай Ройл не одобри намерението на прочутия си баща да зарови брадвата?

— Остави подробностите на мен — рече успокоително Бучър. — Това е моя грижа. Твоята е да оформиш сценария. Искам, когато се върна, да има одобрен вариант. Ако е възможно, първият епизод да е готов. Действувай.

— Ти си шефът — ухили се Елъри. — Идваш ли, Люк?

Лю размаха бутилката.

— Не виждаш ли, че празнувам вен-чав-ка-та!

И така, Елъри тръгна сам.

След няколко телефонни обаждания той подкара взетата под наем кола към Бевърли Хилс. Откри имението на Ройл в съседство с „Лос Анджелес Кънтри Клъб“. Къщата представляваше огромна сграда с назъбени стени, точно копие на средновековен английски замък, като се почне от бойниците и се свърши с рова.

Портата зееше, от лакеите нямаше ни следа, така че Елъри се довери на слуха си и тръгна към горния етаж, откъдето долиташе словесната канонада на малка, но оживена кавга. Там, в коридора, откри липсващите лакеи — събрани пред една врата, застинали в класическата поза на подслушвачи.

Елъри потупа по рамото един грохнал английски господин.

— Щом като това е публично представление — провлачи той, — ще имате ли нещо против да вляза?

Някой ахна, англичанинът се изчерви и всички се отдръпнаха виновно.

— Извинете, но господин Ройл…

— А, Лаудърбек — рече Елъри. — Ти ли си Лаудърбек?