Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Елъри внимателно изучаваше писмото. Беше същото като това, което Клотилд току-що бе донесла, даже цветът на мастилото не се различаваше. Пуснато бе в понеделник вечерта и като втория плик носеше клеймото на холивудската поща. Вътре имаше две карти за игра с познатия цвят: вале и седмица пика.

— Обичам главоблъсканиците — каза Елъри. — И след като не отдавате значение на тези дреболийки, сигурно няма да имате нищо против, ако ги взема? — Той сложи пликовете в джоба си. — А сега — весело продължи Елъри — истинската цел на моята визита. Сам Викс разбра за вашето сдобряване…

— Толкова бързо? — викна Блайт.

— Но ние не сме казали на никого — запротестира Джак.

— Знаете Холивуд. Въпросът ми е: как стана така?

Джак и Блайт се спогледаха.

— Предполагам, че и Буч скоро ще започне да ни досажда, тъй че ще трябва да обясним — каза актьорът. — Много просто, Куин. Блайт и аз решихме, че достатъчно дълго сме се правили на идиоти. Повече от двадесет години сме влюбени и само гордостта ни разделяше. Това е всичко.

— Като се сетя за всички прекрасни пропуснати години… — въздъхна Блайт. — Скъпи, ние объркахме живота си, нали?

— Но от това сценарий не става! — викна Елъри. — Искам да измъкна причината за заравянето на томахавката. Сюжет, мили хора, сюжет! Какво ви раздели? Кой е другият мъж или жена? Не можете да обясните всичко с темперамента си!

— Защо да не можем? — ухили се Ройл. — А, телефонът… — Да, Буч, вярно е. Стой! Чакай… О! Благодаря, Буч! Малко съм зашеметен. Чакай, и Блайт иска да говори с теб…

Куин си тръгна неудовлетворен.

Куин излезе от мрачната приемна зала на Ройловия замък и за свое удивление откри младия господин Ройл и младата госпожица Стюарт да седят на подвижния мост и да клатят крака над водите в рова. Като стари приятели! Е, не съвсем. Чу господин Ройл да ръмжи гърлено и за миг му се прииска да се намеси, смятайки, че господин Ройл възнамерява да удави прелестната си събеседничка сред лилиите долу.

Но после се спря. Ръмженето на господин Ройл очевидно изразяваше по-скоро възмущение от собствената му личност, отколкото от госпожица Стюарт.

— Правят детинщини — мърмореше Тай, — но не мога да оставя стария. Само него имам. Лаудърбек е един превзет сухар, а агентът мисли само за пари и ако не бях аз, баща ми отдавна да е заприличал на стария Парк.

— Да, разбира се — каза Бони, като се взираше във водата.

— Какво искаш да кажеш? Той има повече талант в лявата си вежда, отколкото всички холивудски бездарници, взети заедно. Искам да кажа, че е много непрактичен — всичко прахосва.

— А ти — измърмори Бони, — ти си такъв скъперник. Как иначе, нали разполагаш с милиони.

— Ти не ме намесвай — каза пламнал Тай. — Думата ми е, че има нужда от мен. Затова се съгласих.

— Няма защо да ми обясняваш — рече студено Бони. — Не се интересувам нито от теб, нито от баща ти, нито от каквото и да е за вас двамата… Съгласих се само защото не искам да обидя майка си. Как да я напусна?

— Сега кой се оправдава? — подигравателно каза Тай.

Бони прехапа устна.

— Не знам защо стоя тук и говоря с теб. Мразя те и…

— Имаш бримка — каза Тай.

Бони вдигна крака си и го скри под полата.

— Отвратително същество! Как ти правят впечатление такива неща.

— Съжалявам за думите си — искам да кажа, за кльощавите лопатари — измърмори Тай. — Всъщност имаш чудно красиви крака и стъпалата ти са дори малки за такова високо момиче. — Той хвърли камъче в рова, загледан с огромен интерес в надигналите се вълнички. — И фигурата ти си я бива, общо взето.

Бони зяпна. Елъри забеляза как розовината по страните й се сгъсти и тя изведнъж се смути като малко момиченце. Забеляза също, че крадешком наплюнчи върха на единия си пръст и го прокара по бримката. И как отчаяно загледа чантата си, сякаш повече от всичко на света искаше да я отвори, да извади огледалце и да види устните си — дали имаха нужда от червило? — и как опипа златистата си коса и изобщо се държеше като всяка жена.

— Прекрасна фигура — промърмори отново младият господин Ройл, хвърляйки друг камък.

— Е! — въздъхна Бони и ръката й се стрелна към косата. Тя започна да я оправя с онези майсторски докосвания, непонятни за мъжкото око.

— И тъй — внезапно смени темата младият мъж, — няма да се караме. До сватбата, имам предвид. Какво ще кажеш?

В този психологически момент Куин се опита да сподави кашлицата си, но въпреки всички усилия не успя.

Двамата подскочиха, сякаш беше гръмнал с пистолет. Тай целият пламна и се изправи на крака. Бони изглеждаше гузна, прехапа устна, отвори чантата си, после я затвори и каза ледено: