Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Простак! — каза през сълзи Бони.

— Защо не гледаш къде вървиш?

— И това ми било джентълмен. Кой те е учил на обноски — Джак Ройл ли?

— Слушай, това е моят дом и ще ти бъда признателен, ако изчезнеш с най-голямата скорост, която могат да развият кльощавите ти лопатари — каза студено Тай.

— Твоят дом! Мислех, че завинаги си се отказал от него. Всъщност, Тайлър Ройл, навярно ти стоиш зад тази абсурдна идея на майка ми. Бас държа, че ти дърпаш конците, ти… ти, Макиавели такъв!

— Аз? По-добре да видя баща си третокласен статист, отколкото да се свърже с вашето семейство! Ако питаш мен — всичко е твоя работа.

— Моя? Ха-ха! И защо ми е да устройвам всичко това, моля?

— Защото ти и Блайт вече буксувате. Докато в нашия последен филм…

— Да. Четох хвалебствените статии в „Моушън Пикчър Херълд“. И не бяха ли показателни касовите сборове, цитирани от „Варайъти“ 18?

— А, виждам, че следиш успехите на Ройл.

— Какви успехи?

— Фукла!

— Позьор!

В този напрегнат миг, когато Тай и Бони се гледаха кръвожадно на вратата, Джак и Блайт се прегръщаха пред камината, а господин Куин въздишаше над чаша отлежал коняк, Лаудърбек се прокашля и влезе тържествено, с поднос в ръка.

— Моля за извинение — каза той, загледан в картината от Фрагонар на отсрещната страна. — Една френска особа току-що донесе това писмо за госпожица Блайт Стюарт. Особата казва, че току-що е пристигнало с последната поща в дома на госпожица Стюарт и че пишело „важно“.

— Клотилд ти носи пощата тук? — извика Бони и посегна към плика на подноса. — Майко, не те ли е срам?

— Бони, дете мое — каза спокойно Блайт, като взе плика. — От кога четеш писмата на майка си? Мислех, че ме напускаш завинаги.

— А ти, Тай — изсмя се тихо Джак Ройл, като се приближи. — И ти ли промени решението си?

— Ооо — промълви едва чуто Блайт Стюарт, загледана втренчено в съдържанието на писмото. В ръката й имаше две цветни парчета картон. Блайт тръсна плика, но нищо друго не изпадна.

— О — повтори тя още по-тихо и се извърна.

Господин Куин се приближи тихичко до нея и надникна през рамото й. Доколкото можеше да види, двете парчета картон бяха обикновени карти за игра. Едната беше двойка спатия, другата десетка пика. Когато Блайт бавно обърна картите, той видя, че гърбовете им са сини, украсени със златна подкова.

— Какво има, майко? — извика Бони. Блайт се обърна. Усмихваше се.

— Нищо, глупчо. Някой се шегува. Наистина ли си толкова загрижена за бедната си стара майчица, от която току-що се отказа завинаги?

— О, майко, не ставай банална — каза Бони, отмятайки златните си къдри, и с презрителна гримаса към господин Тайлър Ройл изхвърча навън.

— Ще се видим по-късно, тате — рече намръщено Тай и я последва.

— Такааа — каза с облекчение Джак и прегърна Блайт. — Не мина толкова зле, нали, скъпа? Ах, тези деца! Целуни ме.

— Джак! Съвсем забравихме господин Куин. — Блайт се обърна към Елъри с великолепната си усмивка. — Какво ще си помислите за нас, господин Куин! А и не помня да са ни запознавали. Но Джак спомена за вас, както и Буч…

— Извинявайте — каза актьорът. — Скъпа, това е Елъри Куин, който ще работи с Лю Баскъм по нашия филм. Е, какво мислиш за нас, Куин. Малко смахнати, а?

— Мисля — усмихна се Елъри, — че водите ужасно интересен живот. Мога ли да зърна картите, госпожице Стюарт? Странно чувство за хумор.

— О, не са нищо особено — започна Блайт, но неусетно пликът и картите преминаха от ръката й в ръката на господин Куин. И преди тя да успее да възрази, той вече напрегнато ги изучаваше.

— Клуб „Подкова“, разбира се — промърмори Елъри. — Забелязах специфичното оформление на картите им онази вечер. А вашият шегобиец много е внимавал с плика. Печатни букви, надраскани с воднисто синьо мастило, каквото има по всички пощенски станции. Клеймото е от тази сутрин. Хмм. Това първият плик ли е, който получавате, госпожице Стюарт?

— Да не мислите… — започна пак Джак Ройл и погледна Блайт.

— Нали ти казах? — Блайт отметна глава. Елъри видя откъде Бони е усвоила този навик. — Наистина, господин Куин, това е без значение. Хората от нашата професия получават най-странни неща по пощата.

— Значи сте получавали и други.

Блайт му се нацупи. Той се усмихваше. Тя сви рамене и отиде до пианото, а когато се върна с чантата си, отвори я и извади друг плик.

— Блайт, тази работа не ми харесва — измърмори Ройл.

— О, Джак, вдигаме много шум за нищо. Не мога да разбера какво толкова ви интересува, господин Куин. Получих първото миналия вторник, в деня след подписването на договорите.