Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Джак Ройл и Блайт Стюарт УБИТИ? — Лейтенантът изглеждаше смутен.

— Убити! — Бони Стюарт стоеше на вратата на кабината. — Не. О, не!

Тя се хвърли върху тялото на майка си и зарида. После влезе Тай Ройл и сведе поглед към баща си. След миг ръката му потърси опора в стената на кабината, но той не откъсваше очи от спокойното, мраморно лице.

Бони внезапно се изправи, като се взираше в ръцете си, докоснали майчиното й тяло. Елъри и лейтенантът разбираха в какво се взира тя — в невидимото петно, в недоловимата следа, в космическия студен емайл на смъртта.

— О, не — прошепна с погнуса Бони.

— Бони — рече Тай и пристъпи неуверено към нея.

— О, не! — изпищя Бони. Висока и обезумяла, с пепеляви страни и надигащи се гърди, тя се олюля и започна да се свлича.

Тай я хвана, докато падаше.

Ледените повеи на планинския вятър шибаха платото. Буч пое Бони от ръцете на Тай. Пренесе я през свистящата от вятъра трева до един военен самолет и метна върху нея взето на заем кожено палто.

— Е, какво чакаме? — дрезгаво попита Тай. — Да вкочанясаме ли?

— Успокойте се, господин Ройл — рече лейтенантът.

— Какво чакаме? — викна Тай. — По дяволите, наоколо се разхожда убиец! Защо не преследвате тази отрепка?

— Успокойте се, господин Ройл — отново рече лейтенантът и се вмъкна в един самолет.

Тай започна да вършее из високата до коляно трева, тъпчейки я в слепи кръгове.

— Къде точно се намираме? — попита Елъри един пилот.

— В северния край на Шоколадовите планини.

Елъри взе един фенер и започна да изучава терена около златисточервения моноплан. Но ако тайнственият пилот, пренесъл Джак Ройл и Блайт Стюарт през ефира до смъртта им, беше оставил следи при бягството си от самолета, те отдавна бяха заличени от краката на военните. Елъри се отдалечи покрай ръба на платото.

Скоро разбра, че да се намерят бързо дирите на неизвестния пилот, е почти безнадеждно. Стотици следи водеха от платото надолу през гъсталака от клен, към низините — те бяха предимно от коне, ако се съди по изпражненията и отпечатъците от подкови. На изток, ако не го лъжеше паметта, се намираше Черният връх. На северозапад — южната верига на масива Сан Бернардино. На запад — долината, през която минаваше Южната тихоокеанска железница, а отвъд нея езерото Салтън и планинският масив Сан Хасинто. Избягалият пилот би могъл да изчезне във всяка от трите посоки през рядко населената област. На опитни следотърсачи щяха да са нужни дни, за да открият следите му, а дотогава той отдавна щеше да се е изпарил.

Елъри се върна при златисточервения самолет. Лейтенантът пак беше там.

— Страшна бъркотия! Установихме тройна връзка по радиотелефона с властите. Сега нагоре се катери цяла тълпа.

— Какъв е проблемът?

— Този край на Шоколадовите планини попада в Ривърсайд, а по-голямата им част е в Импириъл на юг. На път за тук самолетът трябва да е минал над Лос Анджелис, разбира се, и навярно над югоизточния край на Сан Бернардино. С това областите, в които тези хора може да са умрели, стават три.

— И всички пазители на закона точат зъби за този сочен случай? — мрачно кимна Елъри.

— Ами — кокалът си е техен, нека си точат зъбите. Задълженията ми свършват, когато се появят съответните власти.

— Не знам за вашите законни задължения, лейтенант, но нещо трябва да се направи за госпожица Стюарт — каза рязко Бучър. — Тя е в ужасно състояние.

— Мисля, момчета, че можем да ви върнем на градското летище, но…

— Какъв е проблемът? — кресна пронизително Тай Ройл. Елъри изпита неудобство при вида на измъченото му лице. Устните му бяха сини и той трепереше, но не от вятъра.

— Бони припадна, Тай. Трябва да я види лекар.

— Ами да — рече разсеяно Тай. — Разбира се, аз лично ще я закарам. Самолетът ми… — Но после спря.

— Съжалявам — каза лейтенантът. — Това е единственото нещо, което не може да напусне местопроизшествието, докато не дойде полицията.

— Така си и мислех — измърмори Тай. — Сигурно. — После кресна внезапно: — Да го вземат мътните!

— Слушай — каза Елъри и го сграбчи за ръката. — И ти самият можеш скоро да припаднеш. Лейтенант, имате ли някаква представа на какво разстояние от тук се намира имението на Толанд Стюарт? Май че е на едно плато в Шоколадовите планини някъде под Импириъл.

— Няколко минути на юг по въздуха.

— Значи там ще я закараме — нервно рече Бучър. — Ако бъдете така добър да ни предоставите самолет…

— Но не знам дали може.