Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— О, да, да — каза Бил сподавено и продължи да се взира в притъмняващото небе.

— Дръж краката й вдигнати! Така… По-добре ли се чувствува младата дама? Тази поза не се препоръчва от Танцувалното училище на госпожица Агата, но струва ми се, че ще помогне в случая. — Елъри смени салфетките от гърдите й. — Хъмм. Имаше и още нещо. Какво, по дяволите, бе то? Да! Изкуствено дишане. Един от най-съществените елементи на процедурата! — Елъри събори салфетката, обвита около лицето на девойката, и със сила разтвори челюстите й. Страните й бяха мокри, но не толкова бледи.

— Е, вече нямаме нужда от салфетката. Можеш да не я вдигаш. — Той се намръщи и измъкна езика на Андрея от устата й. После се приведе и започна да движи ритмично ръцете й нагоре-надолу.

Изведнъж Андрея отвори очи.

Бил стоеше глуповато, хванал краката й, и я зяпаше с отворена уста. Елъри мушна ръка под главата й и я повдигна. Помътнелият й поглед се спря на Бил.

— Ето на̀ — рече Елъри със задоволство. — Какво ще кажеш, не се ли справи отлично доктор Куин? Няма страшно, Андрея, сега си сред приятели.

В кървясалите й очи скоро просветна мисъл. Страните й поруменяха.

— Какво правите? — ахна тя.

Бил още гледаше зяпнал.

— За бога — сопна се Елъри, — пусни й краката, Бил! Да не би да ти хареса?

Бил ги пусна като опарен. Те издумкаха върху стола и Андрея премига стреснато.

— О, колко си непохватен — изстена Елъри. — Да не те помоли човек за нещо. Спокойно, Андрея. Сега можеш да се изправиш… Ето, по-добре ли се чувствуваш?

— Така ми се вие свят! — Тя седна, подкрепяна от Елъри, и докосна челото си. — Какво се е случило? О, колко съм мръсна! — Погледът й се спря върху ведрото, върху салфетките, разхвърлени по чакъла и после върху самата нея. Чорапите й бяха скъсани на коленете, костюмът й — омазан с кал, а ръцете — целите омърляни. После сведе очи към гърдите си.

— Ооо — ахна тя и чевръсто се загърна с реверите на сакото. — Аз съм… вие… вие ли…

— Да, ние — рече Елъри весело. — Няма страшно, Андрея. Бил не гледаше, а аз не се вълнувам от подобни неща. Най-важното е, че успяхме да те свестим! Как се чувствуваш?

Тя се усмихна отпаднало.

— Отвратително. Много ми е зле! Стомахът ми е на топка, сякаш някой цял час ме е бъхтал.

— Това е от хлороформа. Скоро ще ти мине.

Тя погледна Бил изчервена. Той бе извърнал широкия си гръб и се взираше с интерес в избелелия и съвсем нечетлив афиш отсреща.

— Бил — прошепна тя. — Бил Ейнджъл.

Раменете му потрепериха.

— Съжалявам за оня ден — рече той неуверено, без да се обръща.

Тя въздъхна и се облегна на ръката на Елъри.

— Онзи ден си е за онзи ден.

Той се извърна.

— Андрея…

— Не говори, моля те. — Тя затвори очи. — Просто нека… нека дойда на себе си. Всичко е толкова объркано.

— По дяволите, Андрея. Държах се като глупак.

Повя хлад, здрачаваше се.

— Ти? — Андрея се усмихна с горчивина. — Ако ти си се държал като глупак, Бил, аз като каква се държах?

— Радвам се — забеляза Елъри, — че вие двамата ми спестявате неудобството да ви охарактеризирам!

— Телеграмата… беше капан. — Както я държеше под ръка, Елъри усети, че тя се сковава.

— Знаем всичко за телеграмата. Какво стана после?

Тя скочи внезапно.

— Мама! Трябва да отида при мама…

— Няма от какво да се страхуваш вече, Андрея. Телеграмата очевидно не е изпратена от майка ти. Просто са искали да те примамят тук.

Тя потрепери.

— Заведете ме при мама, моля ви!

— Ти не дойде ли с кола?

— Не. Дойдох с влака и от гарата дотук — пеша. Моля ви!

— Сигурно вече имаш какво да ни кажеш, Андрея? — рече Елъри.

Тя стреснато вдигна изцапаната си ръка и докосна устните си, оставяйки петно.

— Предпочитам… първо да премисля.

Елъри впи очи в нея. После каза нехайно:

— Колата ми е двуместна, нали знаеш? Все пак сгъваемата седалка е в ред, ако ти…

— Аз ще седна на сгъваемата седалка — рече Бил дрезгаво.

— Сигурна съм, че ще се съберем и тримата… — каза Андрея.

— В скута на Бил ли ще седнеш, или в моя?

— Тогава аз ще карам — обади се Бил.

— Няма да стане — каза Елъри. — Тази кола я кара само доктор Куин. Съжалявам, Андрея. Чувал съм от достоверни източници, че скутът на Бил е най-неудобният на този свят.

Бил се отдалечи като глътнал бастун. Андрея подръпна косата си и се усмихна.

— Какво пък, ще опитам!

Елъри шофираше небрежно и си подсвиркваше. Бил седеше до него като пън, прибрал ръце отстрани. Андрея бе притихнала в скута на Бил. Не разговаряха, само от време на време тя даваше указания на Елъри. Колата се люшкаше повече, отколкото бе необходимо. Кой знае защо, Елъри не смогваше да избегне и най-малката неравност на пътя.