Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Да сте имали някакви необичайни визити днес? — попита Елъри иконома, който стоеше като закован.

— Визити, сър?

— Да, да. Посетители. Казвай, човече!

— О, да, сър. Една дама от вестниците, сър. С особено име. Мисля…

Елъри премига.

— Госпожица Ела Еймити?

— Да, сър. Точно така се казваше.

— Кога? С кого се видя?

— Дойде рано тази сутрин, сър. Струва ми се, че не е могла да се види с никого… Е, не знам, сър. Не бях на работа…

— По дяволите — рече Елъри и забърза по стълбите.

Слънцето залязваше. Дюзенбергът на Елъри се плъзна по алеята пред широката, крещящо боядисана постройка, на която се мъдреше поолющеният надпис — Странноприемница „Северен бряг“. Прозорците и вратите бяха заковани с дъски. Нямаше и следа от живот.

Скочиха от колата и се отправиха към входа. Вратата бе зловещо открехната. Нахлуха в широка зала, прашна и запусната, по голите маси бяха натрупани позлатени столове. В мрака не можаха да различат подробности. Бил изруга гневно, но Елъри го хвана за ръкава.

— Стой. Няма смисъл да се хвърляме слепешката в неизвестното. — Той млъкна, сетне промърмори: — Не смятах, че… май наистина сме закъснели. Имаме работа с изключително дръзка престъпница.

Бил се отскубна от него и се втурна в залата, като събаряше столове и маси и вдигаше прахоляк. Намръщен, Елъри остана на мястото си. После се извърна и запъти към гардероба. Надзърна зад дървената преграда с присвити очи.

— Бил! — извика той тихо и после се прехвърли през ниската дървена врата. Бил се завтече обратно като обезумял. Завари Елъри приклекнал до сгърченото тяло на Андрея. Тя не помръдваше, просната на мръсния под, с присвити колене, без шапка, с разчорлена коси. Лицето й бе пепелявосиво.

— Боже мой — прошепна Бил. — Тя е… тя е…

— Нищо подобно. Донеси ведро вода. Все някой кран ще работи в кухнята. Нямаш ли нос? Упоена е с хлороформ!

Бил преглътна с усилие и се втурна навън. Когато се върна, Елъри беше коленичил до припадналото момиче и методично го пляскаше по бузите. Страните й се бяха зачервили от ударите, но тя все още бе неподвижна като труп.

— Не помага — рече тихо Елъри. — Дозата си я бива! Остави кофата, Бил, и потърси кърпи, покривка, салфетки — изобщо някакви плат. Недей придиря за чистота. Ще трябва доста да се потрудим. Донеси и два стола.

Когато Бил се върна, превит под тежестта на два стола, с купчина прашни покривки под мишница, Елъри се бе привел над тялото на момичето и енергично разкопчаваше дрехата й. Бил се опули от възмущение.

— Какво правиш, по дяволите? — извика той.

— Обърни се настрана, ако не понасяш гледката на женска плът. Освобождавам гърдите й, както виждаш. Много си бил благонравен. Без това няма да мине, глупчо! Но първо сложи столовете на пътеката отвън — събрани. Тя има нужда преди всичко от чист въздух!

Бил преглътна и хукна към главния вход, разтвори вратата, погледна назад, преглътна пак и изчезна. Миг по-късно Елъри излезе навън с безчувственото тяло на Андрея в ръце.

— Донеси кофата! Събери столовете, казах! Така! Сега дай кофата!​

Когато Бил се върна с кофата, Андрея лежеше по гръб върху двата стола с клюмнала назад глава. Елъри бе разхлабил спортния й костюм и отдолу се виждаше сутиенът й — розов, обточен с дантела.

Бил стоеше отстрани, безпомощно отпуснал ръце. Елъри действуваше мълчаливо. Напъха една покривка под тила на момичето, хвърли салфетките в кофата със студена вода. После измъкна една и както бе подгизнала, я уви около бледото лице на Андрея като горещ пешкир след бръснене, така че се показваше само връхчето на носа й.

— Не ми стой като политик — изръмжа Елъри. — Ела тук и й вдигни краката. Дръж ги високо… но да не вземеш да я събориш от столовете. Какво, по дяволите, ти става, Бил? Не си ли виждал крака на момиче?

Бил стоеше, обгърнал краката на Андрея в копринени чорапи, червеше се като момченце и току придърпваше полата й да ги покрие. Елъри накваси още салфетки и ги постави на разголената й гръд. Сетне ги вдигна и отново ги плесна рязко във водата.

— За какво е всичко това? — попита Бил с пресъхнала уста.

— Много просто. Главата ниско, краката нависоко — и кръвта се стича в мозъка. Възстановява се кръвообращението. Този метод — изсумтя Елъри — го научих преди няколко години от един познат на име Холмс. Млад хирург. Тогава пострадалият беше баща ми и се изискваше още по-спешна намеса предвид възрастта му. Помниш ли случая със сиамските близнаци?