Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Чуваха обувките й да стържат по каменния под дълго след като се бе скрила от погледа им. Само нейното ухание витаеше още в зловонния въздух. На долната устна на Андрея се бе появило петънце алена кръв.

— Какво, по дяволите, търсите тук? — запита рязък глас откъм вратата за посетители.

Елъри подскочи стреснато. Точно това не биваше да стане! В едрата си десница Бил Ейнджъл стискаше увит в хартия букет с цветовете надолу.

— Бил — каза той припряно. — Дойдохме да…

— Е — изръмжа Бил, очите му безмилостно пронизваха Андрея. — И харесва ли ви тук? Приказка, а?

Елъри усети пръстите на Андрея да се вкопчват в лакътя му.

— О — рече тя плахо. — Аз…

— За мен е истинско чудо, че още не сте припаднали от срам. Какво нахалство! — Думите му бяха стрели, насочени право в целта. — Домъкнала се тук! Да злорадствува! Е, видяхте я. И спокойно ли ще спите тази вечер?

Пръстите на Андрея се впиха дълбоко в ръката на Елъри. Очите й бяха широко отворени, сякаш щяха да изскочат. Внезапно го пусна и се втурна към Бил. Пред него се закова. Той отстъпи встрани неохотно, като продължаваше да я гледа свирепо. Тя избяга навън с наведена глава.

— Бил — рече Елъри кротко.

Бил не отговори. Втренчи поглед в цветята и решително обърна гръб на Елъри.

Андрея го чакаше в края на коридора и хълцаше, облегната на голата стена.

— Няма нищо, Андрея — рече Елъри. — Престани.

— Заведи ме вкъщи — задави се тя. — О, отведи ме от това ужасно място.

Елъри почука и умореният глас на Бил Ейнджъл каза:

— Влизай.

Елъри отвори вратата на една от старомодните, дълги стаи в хотел „Астър“ и завари Бил да тъпче сака си, поставен върху железния креват.

— Блудният син се завръща — пошегува се той. — Здрасти, глупчо! — После затвори вратата и се облегна на нея.

Косата на Бил бе разчорлена, брадичката му — предизвикателно вирната. Продължи да събира вещите си, сякаш в стаята нямаше никой.

— Не ставай магаре, Бил. Остави тези чорапи на мира и ме изслушай.

Бил не отвърна.

— Гоня те из три щата. Какво търсиш в Ню Йорк?

Тогава Бил се изправи.

— Защо тъкмо сега проявяваш интерес към моите дела?

— Интересът ми никога не е пресеквал, старче!

Бил се изсмя.

— Слушай, Елъри. Не искам да се караме. Не те обвинявам. Живей си както щеш, не си вързан за мен и Люси. Но щом вече веднъж си се отказал, моля те, не се бъркай. Ще ти бъда задължен, ако си вземеш шапката и се пръждосаш.

— Кой ти каза, че съм се отказал?

— Не съм сляп, виждам какво става. Откак осъдиха Люси, ти навсякъде се мъкнеш с госпожица Гимбъл.

— Да не си ме следил, Бил? — промърмори Елъри.

— Наричай го както си щеш — изчерви се Бил. — Но на мен тази работа ми се вижда много странна. Не бих си помислил такова нещо, ако знаех, че интересът ти е чисто професионален. Но досега не съм чувал професионален интерес към жена да се проявява в посещение на клубове, танци и заведения всяка вечер в продължение на седмици. Ти за какъв ме смяташ всъщност… за пълен глупак?

— Да.

Елъри пристъпи напред, хвърли шапката и бастуна си и така силно удари Бил в корема, че той ахна и се смъкна на леглото.

— А сега седни и ме изслушай, нещастнико.

Бил скочи и размаха юмруци.

— Защо…

— Дуел в зори, а?

Бил се изчерви още повече и седна.

— Първо на първо — продължи Елъри спокойно и запали цигара, — ако можеше да мислиш трезво, нямаше да се държиш така глупашки, но за жалост не можеш и затова ти прощавам. Ти си лудо влюбен в това момиче.

— Глупости. Да не си мръднал?

— Толкова време се разкъсваш между любовта и чувството си за дълг към Люси, че вече съвсем не знаеш какво правиш. Да ревнуваш от мен! Бил, как не те е срам?

— Аз да ревнувам! — засмя се Бил горчиво. — А на теб, приятелю, ще ти дам един малък съвет. Колкото и да се перчиш, и ти си мъж като всички останали. Внимавай с това момиче. Ще те направи на глупак, както направи и мен.

— Ти, момче, се държиш като седемнадесетгодишен хлапак. Лошото е, че не можеш сам да си поставиш диагнозата. Не ми разправяй, че не я сънуваш. Не можеш да забравиш оня миг в тъмното, когато те целуна. Превърнал си се в кълбо от нерви, ден и нощ се сражаваш със себе си. Отдавна те наблюдавам, Бил, ти си магаре.

— Не знам защо ли те слушам? — рече Бил гневно.

— Не е необходимо човек да е Фройд, за да разбере какво те мъчи. Оттук идва и детинското ти тълкуване на „професионалния ми интерес“ към Андрея.

— Влюбен! Та аз презирам цялата й…

— Дума да няма — ухили се Елъри. — Но не съм дошъл да ти чета лекции за любовта — таз нежна страст. Позволи ми да се изясним и да ти дам възможност да се извиниш.