Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Стига, престани! — изписка тя и му подаде своята. — Тази древна колесница може би няма нужда от шофьор, но предпочитам да не рискуваме… Всъщност все ми е едно — рече тя внезапно.

— Така ли? Какво ти е все едно?

Притихнала на седалката до него, тя следеше бягащата лента на пътя е присвити очи.

— Всичко. Е, да не хленчим. Къде всъщност отиваме?

Елъри махна с ръка.

— Има ли значение? Пътят е пред мен, имам до себе си прекрасна спътница от нежния пол, слънцето епично проблясва… щастлив съм.

— Блазе ти.

— Защо, ти не си ли щастлива? — рече той и я погледна.

— О, да, разбира се. Свят ми се вие от щастие. — И затвори очи.

Елъри подкара по-кротко. Не след дълго тя го погледна внезапно и подхвърли:

— Знаеш ли, тази сутрин си открих бял косъм…

— Проклятие! Тъй рано? Виждаш ли, сенатор Фрю беше прав. Отскубна ли го?

— Глупчо. Отскубнах го, разбира се.

— Сякаш плешивостта ще те утеши.

— И какво искаш да кажеш? Нищо не разбирам.

— О, това не е всичко! Цитирам ти „Tusculanarum Disputationum“ 34. Ако бе отделила повече време да научиш нещо, вместо да се грижиш за изтънчените си обноски, щеше да знаеш, че го е казал сенаторът Цицерон. „Глупаво е — отбелязал той — да си скубеш косата от скръб, сякаш плешивостта…“, и така нататък.

— Ооо. — Тя отново затвори очи. — Мислиш ме за нещастна, нали?

— Скъпо дете, как мога да знам аз? Но ако искаш да чуеш мнението ми, ще ти го кажа: съсипваш се просто пред очите ми.

— Хубава работа! — възмути се тя. — Сигурно не си даваш сметка, че през последните няколко седмици се виждам най-често с теб!

Елъри заобиколи една издутина на пътя.

— Ако съм допринесъл с нещо за нещастието ти, заслужавам да бъда разчекнат между четири коня. Струва ми се, че познавам неколцина достойни люде, които с удоволствие биха се включили в тази операция. Но макар и да не съм най-веселият събеседник на света, едва ли точно аз съм ти повлиял толкова зле.

— А, така ли? — отвърна Андрея. — Трябваше снощи да чуеш изказването на мама по този въпрос, след като се прибрах. Тъкмо бе получила донесението на изтъкнатия сенатор.

— А, майка ти — въздъхна Елъри. — Не, не съм се заблуждавал, че знатната дама одобрява отрочето на инспектор Куин. Само в какво ме подозира — че възнамерявам да посегна на добродетелта ти, на банковата ти сметка, или на нещо друго?

— Колко си груб. Безпокоят я тези малки излети…

— А не връзката ми с трагедията в Къщата насред път, както я нарече Ела Еймити?

— Моля те, да не говорим за това — рече Андрея. — Не, след като ме заведе да видя онова общежитие на улица Хенри и градския приют, тя направо избухна. Смята, че тровиш съзнанието ми.

— Подозрението не е съвсем безпочвено. И как, действува ли вирусът?

— Не отричам. Никога не съм имала представа каква мизерия… Андрея леко потрепери и свали шапката си. Косата й се развя и заблестя на слънцето. — Смята те за най-ужасния човек на света. Но аз пет пари не давам за мнението й.

— Андрея! Не мога да повярвам. Кога настъпи тази промяна?

— Мама — нацупи се Андрея — много прилича на онези ужасни летци от книгата на Фокнър, която ти ми даде… нали се сещаш? Какво разказваше репортерът за тях? — Ако ги стиснеш, ще пуснат машинно масло вместо кръв.

— Не виждам приликата. А майка ти каква течност ще пусне?

— Старо вино, нали разбираш… отлежало вино, което необяснимо и безвъзвратно се е превърнало в оцет. Горката мама! Какво ли не е преживяла! Всъщност още не разбира какво се е случило с нея.

Елъри се изкиска:

— Удивително точно описание. И все пак, Андрея, една дъщеря не бива да говори така за майка си.

— Мама си е мама. Няма да ме разбереш.

— Мисля, че ще мога. Ако щеш ми вярвай, навремето и аз имах майка.

Дълго време Андрея не продума.

— Ами дядо — каза тя най-сетне унесено. — Чакай да видим. Да, разбира се. Бедното му грохнало тяло ще пусне само левкоцити. У него няма ни капка топла червена кръв.

— Ами Дъки? Познаваш го по-добре от мен!

— Той е лесен — рече Андрея, като смучеше върха на показалеца си. — Дъки, Дъки… Портвайн! Не, това е пак вино… Да! Камфоров спирт. Не ти ли се струва ужасно? О, Дъки е толкова почтен. Сигурно не разбираш какво искам да кажа… винаги свързвам камфоровия спирт с непроветрените спални на Християнския младежки съюз и с хрема. Не питай защо. Сигурно защото съм била болнава като малка.

— Андрея, ти май си пияна. Как можеш да свързваш този надут плутократ с Християнския младежки съюз.