Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Такъв случай едва ли ще се представи. Каква е целта ти, Ел?

Елъри облече смокинга си и доволно погали сатенените ревери.

— Целта ми е чисто изследователска.

— Ха-ха.

— Кълна се. За всеки мъж е полезно от време на време да се появява в доброто общество. Започва да му се струва, че и сам е избраник на съдбата. Като противовес посещавам бедняшките квартали. Контрастът е поразителен.

— И какво ще изследваш? — попита инспекторът кисело.

Елъри засвирука отново. Джуна, момчето за всичко, изтрополи в спалнята.

— Пак ли излизаш? — подхвърли то неодобрително. Елъри кимна, а инспектор Куин вдигна ръце.

— Май си имаш момиче — каза Джуна мрачно. — Ето тук нещо за теб.

— Какво нещо?

— Пакет. Току-що пристигна. По специален пратеник. Издокаран като някой генерал. — Момчето хвърли обемистата кутия в луксозна опаковка на леглото и подсмръкна.

— Виж какво е.

Джуна разкъса опаковката и измъкна елегантен металически цилиндър, малка плоска кутийка и бележка на бланка с герб.

— Поръчваш си тютюна при някакъв Пиер, а?

— Пиер? Пиер? О, боже… това е дело на несравнимата госпожица Закари! Ето — ухили се Елъри и взе бележката — резултата от общуването със силните на деня.

Бележката гласеше:

„Драги господин Куин, моля да ме извините за закъснението. Моята тютюнева смес се прави от вносни сортове и неотдавнашните работнически вълнения в Европа задържаха последната ни доставка. Надявам се, че тютюнът ще задоволи вашия вкус. Приемете приложената кутия картонени кибрити с моите почитания. Позволих си да поставя името ви върху всеки кибрит, както постъпвам с постоянните си клиенти. Ако намирате тютюна твърде силен или твърде лек, ще се радваме в бъдеще да пригодим сместа към предпочитанията ви. Оставам с уважение Ваш…“

— Добрият стар Пиер — рече Елъри и хвърли бележката. — Прибери пратката на проветриво място, Джуна. Е, господа, аз тръгвам.

— Виждам, виждам — подхвърли мрачно инспекторът. Той наблюдаваше загрижено сина си. Елъри нагласи шапката си педантично, мушна под мишница бастуна и излезе, подсвирквайки.

— Не съм очаквала подобно нещо от теб, Елъри Куин — рече с укор по-късно Андрея. — След всичките чудесни малки заведения, които обиколихме, да вземеш да ме доведеш на това ужасно място!

Елъри огледа тихия и елегантен клуб, извисен в нощното небе над Радио Сити.

— Да не прибързваме, скъпа. Социалните уроци са деликатна работа. Строгата диета на хляб и вода…

— О! Хайде да танцуваме.

Танцуваха в изискано мълчание. Андрея цяла се отдаде на музиката, което превръщаше танца с нея в истинско удоволствие. Тя се носеше тъй леко и плавно в обятията на Елъри, че той сякаш танцуваше сам. Но през цялото време усещаше аромата на косата й и гузно мислеше за Бил.

— Обичам да танцувам с теб — рече тя небрежно, когато музиката спря.

— Благоразумието — въздъхна Елъри — ме предупреждава да ти благодаря и да спра дотук.

Стори му се, че в погледа й просветна изненада. После тя се засмя и се върнаха на местата си.

— Здравейте, вие двамата. — Грозвенър Финч ги посрещна усмихнат. До него стоеше сенатор Фрю, високомерно изпъчен, доколкото му позволяваше дребната дундеста фигура, и ги гледаше с явно неодобрение. И двамата бяха във вечерно облекло. Финч изглеждаше притеснен.

— А, имаме гости — рече Елъри и настани Андрея на стола. — Келнер, още столове. Сядайте, господа, сядайте. Надявам се, че тази вечер преследването не ви е създало особени затруднения?

— Дъки — рече студено Андрея, — какво означава това?

Финч погледна засрамено, седна и прокара ръка през посребрената си коса. Сенатор Фрю гладеше меката си красива брада. Той се поколеба за миг, после седна сърдито. Изгледа с неприязън Елъри.

Елъри запали цигара.

— Хайде, хайде, Финч, приличате на селски дангалак, когото са хванали на чужда ябълка. Отпуснете се.

— Дъки! — тропна с крак Андрея. — Теб питах!

— Ами — измърмори едрият мъж и потърка брадичката си — как да ти кажа, Андрея. Майка ти…

— Така си и мислех!

— Андрея, но какво можех да сторя аз? И Саймън, проклетникът, застана на страната на Джесика. Доста неудобно се получи…

— Няма нищо — рече любезно Елъри. — Влизаме ви в положението. В какво ме подозирате, господа — че нося бомба в десния си джоб и анархистко възвание в левия? Или пък просто смятате, че разлагам морално подрастващите?

— Оставете ги на мен, господин Куин — рече Андрея през ситните си бели зъбки. — И така, Дъки, нека сме наясно. Мама ви е пратила да ме дебнете, така ли?