Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Елъри въздъхна и тръгна към вратата.

— О, щях да забравя — върна се той и разочарова лакея с рибешката физиономия. — Финч!

— Слушайте, това са детинщини побърза да се намеси Финч. Защо първо не обсъдим…

— Думите са за жените, а делата — за мъжете. Струва ми се, че ще се върна отново към своята мъжка природа.

— Не разбирам…

— При създадените обстоятелства рече Елъри със съжаление — за мен е невъзможно да продължа разследването под егидата на застрахователната компания „Нашънъл“. Както виждате, не получавам никакво съдействие. Зададох само един най-обикновен въпрос! И така, ще трябва да откажа предложението.

— Ако хонорарът… — започна безпомощно високият мъж.

— По дяволите хонорарът…

— Елъри — обади се тих глас. Елъри се извърна. Бил Ейнджъл стоеше на прага. Рибята мутра понечи да се разсърди, после понечи да свие рамене и най-накрая с навирен нос направи път Бил да влезе.

— О, Бил — рече бавно Елъри и присви очи. — Реши да дойдеш, най-сетне. Така и очаквах.

Бил изглеждаше смутен, но върху мъжественото му лице бе изписана решителност.

— Съжалявам, Ел. Друг път ще ти обясня. А сега бих желал да говоря с госпожица Гимбъл… насаме — каза той, като повиши глас и огледа спокойно присъствуващите.

Андрея скочи с ръка на сърцето:

— О, не биваше да идвате…

— Андрея… — започна пискливо госпожа Гимбъл.

Джоунс се обади с рязък глас:

— До гуша ми дойде от недомлъвките ви. Андрея, стига си ме разигравала. Искам моментално обяснение или всичко между нас е свършено, ясно ли е? Кой е този човек? Къде е пръстенът ти? Какво, по дяволите, си правила с колата ми в събота вечер? Ако си замесена в това убийство…

За миг очите на Андрея блеснаха. После ги сведе и бузите и леко поруменяха.

— Вашата кола ли? — попита недоумяващо Бил.

— Сега разбираш, надявам се, защо любовта изисква откровеност, Бил — промърмори Елъри. Още снощи можех да ти кажа, че Андрея Гимбъл не притежава кремав спортен кадилак. Нищо по-просто. Питаш, където трябва и… Какво ще кажете, ако затворим вратата и седнем да обсъдим въпроса като разумни хора?

Финч измърмори нещо на лакея, който погледна печално, затвори вратата и изчезна. Госпожа Гимбъл седна ядосана, с нацупени устни, сякаш се канеше да каже нещо обидно, но не знаеше точно какво. Джоунс изгледа Андрея кръвнишки, а тя не вдигаше очи от пода. Бледността й се бе стопила. Колкото до Бил, той внезапно се изчерви и запристъпва нерешително от крак на крак.

— Какво точно възнамеряваше да разискваш с госпожица Гимбъл, Бил? — запита спокойно Елъри.

Бил поклати глава:

— Зависи от госпожица Гимбъл. Аз нямам какво да кажа.

Андрея го погледна свенливо, с необяснима печал.

— Струва ми се — забеляза Елъри след миг напрегната тишина, — че в края на краищата ще се наложи да говоря аз. Бих предпочел да слушам. И двамата се държахте много странно — и вие, госпожице Гимбъл, и ти, Бил. Детински, ако питате мен… — Бил се изчерви. — Да ви кажа ли какво е станало? В събота вечер, докато оглеждах килима в къщата, ти съзря нещо блестящо, което се бе набило в него. Настъпи го с крак и когато реши, че никой не те наблюдава, се престори, че си завързваш обувката и го вдигна. Но аз те наблюдавах. Това бе голям шлифован диамант, най-малко шест карата.

Бил се размърда, а Андрея едва чуто ахна. Лицето на Джоунс отново посивя от яд, а скулите му се изопнаха.

— Мислех… — заекна Бил.

— Мислел си, че никой не те гледа. Но както виждаш, Бил рече кротко Елъри, — обучен съм да виждам всичко и професионалната ми етика не позволява на приятелството да попречи на истината. Ти не знаеше чий е диамантът, но се боеше да кажеш на Де Джонг, защото си мислеше, че по някакъв тайнствен начин може да уличи Люси. После дойде госпожица Гимбъл и ти видя на пръста и пръстен без камък. Не можеше и дума да става за съвпадение. Разбира се, тя трябва да е идвала в къщата… Но както виждаш, Бил, и аз забелязах.

Бил се засмя.

— Наистина, голям съм глупак. Покорно се извинявам, Елъри. Той погледна Андрея и повдигна леко рамене, сякаш искаше да покаже безпомощността си. Въпреки страха и мъката, тя се насили да се усмихне. Джоунс забеляза това и тънките му устни се изопнаха.

— Ти я дръпна настрани в тъмното — продължи Елъри, сякаш нищо не се бе случило, — но тъй като и аз се възползувах от мрака, упражних прерогатива на оскърбеното приятелство и подслушвах. Да продължавам ли?

Андрея простена тихо. После изведнъж вдигна бистър поглед: