Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Никога не съм се замислял по този въпрос — измърмори Бил.

Полинджър стана и започна да кръстосва пространството зад бюрото си с бързи отривисти крачки.

— Глупости на търкалета. Гръмки фрази — присмя се Де Джонг.

Полинджър се закова. Хвърли особен поглед към Елъри изпод редките си вежди.

— А вие в коя самоличност мислите, че са го убили?

— Туй е въпросът наистина — въздъхна Елъри. — Не мога да отговоря. Вие можете ли?

— Не. — Полинджър седна. — И аз не мога. Но ми се струва все пак, че проблемът е чисто теоретичен. Не мога да разбера как… Вижте какво.

— Целите сме слух — рече Бил. Седеше спокойно на стола, владееше се напълно. Елъри пушеше кротко.

Тънките пръсти на прокурора си играеха с един нож за хартия на бюрото.

— Де Джонг направи извънредно важно откритие. Намери колата на човека, който е убил Гимбъл в събота вечер… малката кола с гумите „Файърстоун“:

Елъри погледна Бил. Странно бе как простичкото изявление на Полинджър се отрази на младия мъж. Кожата му се изопна, заприлича на стар пергамент. Седеше, без да смее да помръдне, сякаш се боеше, че най-лекото движение ще предизвика лавина.

— Е? — окашля се той. — Къде?

— Изоставена. Катастрофирала — вдигна рамене Полинджър.

— Къде? — попита Елъри.

— И не си мислете — провлече Де Джонг, — че може да съществува каквото и да е съмнение, господа. Това е колата, няма грешка.

— Изявление на олимпиец. Откъде си сигурен?

— От следните три факта. — Полинджър отвори горното чекмедже на бюрото си и хвърли купчина фотографии отгоре. — Отпечатъците на гумите. Направихме отливки от отпечатъците на колите пред къщата и ги сравнихме с гумите на намерената кола, форд, модел тридесет и втора година, черно купе. Е, отливките и гумите съвпадат. Това първо.

Бил премигваше, сякаш зеленикавата светлина дразнеше очите му.

— А второ?

— Второто — отвърна прокурорът, бъркайки отново в чекмеджето — е това!

Извади ръждясалата фигурка на гола жена — отчупената в глезените фигурка от капачката на радиатора, — която човекът на Де Джонг бе намерил на главната алея в нощта на убийството. После той постави до нея един друг предмет от същия ръждив метал самата капачка с двата назъбени метални крака, щръкнали отгоре й.

— Огледайте ги. Ще видите, че счупените крайчета на металните глезени съответствуват точно на счупените крака върху капачката.

— Капачката от този форд ли е? — попита напрегнато Елъри.

— Ако не е, трябва да съм я отвил насън — рече Де Джонг.

— Разбира се, това е почти толкова неопровержимо доказателство, колкото и отпечатъци от пръсти — подчерта Полинджър. — А сега третото!

И за четвърти път бръкна в чекмеджето, а когато извади ръката си, тя бе обвита в някаква тъмна прозрачна материя.

— Воалът! — възкликна Елъри и посегна към него. — Къде го намерихте, по дяволите?

— На шофьорската седалка в купето. — Полинджър се облегна назад. — Сигурно разбирате какво значение има този воал като улика.

Отпечатъците от гумите и счупената капачка на радиатора установяват, че фордът е посетил местопрестъплението в събота вечерта. Воалът доказва вината. Намерен във форда, той ни води по логичната презумпция, че фордът е шофиран от престъпника, защото самата жертва е казала на Ейнджъл, преди да издъхне, че убийцата му е била с воал. А воалите не са на мода днес.

Бил не откъсваше поглед от воала.

— Като юрист — рече той дрезгаво — вие, разбира се, съзнавате, че по-неубедително веществено доказателство от това не може да има.

— Как ще го свържете със случая? Намерили ли сте очевидци? Ако ги имахте, щеше да е по-различно. А уточнихте ли времето? Откъде знаете, че колата не е изоставена много преди престъплението? Откъде…

— Скъпи момко — каза бавно Полинджър, — познавам законите много добре.

Той стана и закрачи отново.

Някой почука на вратата и слабият човечец се извърна.

— Влез.

Селърс, дребният мургав мъж, прикрепен към екипа на Де Джонг, отвори вратата. Зад него стоеше друг детектив. Мургавият мъж малко се изненада, като видя двамата посетители.

— Е, и? — скочи Де Джонг. — Гладко ли мина всичко?

— Идеално.

Де Джонг хвърли поглед към Полинджър. Прокурорът кимна и се обърна. Бил стискаше ръчките на стола и очите му диво шареха от лице на лице. Селърс измърмори нещо и другият мъж изчезна. Миг по-късно се появи отново, хванал Люси Уилсън за ръка. Всичката кръв се бе оттекла от лицето й. Под прекрасните й очи имаше големи виолетови кръгове. Ръцете й бяха стиснати в юмруци и гърдите й се повдигаха и спадаха. Изглеждаше тъй злощастна и отчаяна, че за известно време никой не проговори.