Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Няма нужда да продължавате, господин Куин — рече тя уверено. — Виждам колко безсмислено е било. Излиза, че не ме бива… в тези неща. Благодаря ви. Бил Ейнджъл. Държахте се прекрасно.

Той се изчерви отново, смутен.

— Значи си взела колата ми в събота следобед — промърмори Бърк Джоунс. — По дяволите, Андрея, ще трябва да снемеш подозрението от мен.

Погледът й бе презрителен:

— Не се безпокой, Бърк, така и ще направя. Господин Куин събота следобед получих телеграма от… Джо.

— Андрея — обади се плахо госпожа Гимбъл.

— Андрея, не мислиш ли — започна тихо Финч, — че не е много благоразумно.

Клепачите й се спуснаха.

— Нямам какво да крия, Дъки. Не съм го убивала, ако това си мислите всички! — Тя замълча. — В телеграмата Джо ме молеше да го чакам в онази къща, защото имал да говори с мен по неотложен въпрос. Даваше указания как да стигна дотам. Уговорката бе за девет.

— Обзалагам се, че телеграмата е дубликат на моята — измърмори Бил.

— Взех колата на Бърк… Той и без това нямаше да я използува. Не му се обадих къде отивам.

— Защо не им кажеш, че сама си карала? — изръмжа Джоунс. — Аз не мога да карам с тази счупена ръка.

— Моля те, Бърк — рече тя тихо. — Мисля, че на господин Куин му е ясно. Оказа се, че съм подранила. В къщата нямаше никой и отидох на разходка по пътя към Камдън. Когато се върнах…

— По кое време пристигнахте първия път? — попита Елъри.

— О, не знам. Може би към осем. Когато…

— И по кое време пристигнахте втория път?

Тя се поколеба:

— О, не помня. Почти се бе мръкнало. Влязох вътре… лампата беше запалена… и…

Елъри се размърда:

— Простете, че ви прекъсвам, госпожице Гимбъл. Когато пристигнахте за втори път в бараката, не видяхте ли нещо подозрително?

— Не, не. Нищо — каза го тъй бързо, че той премълча следващия въпрос и запали цигара. — Абсолютно нищо. Влязох и намерих Джо… Бе на пода. Мислех, че е мъртъв… Не… не го докоснах. Не можех. Кръвта… сигурно съм изпищяла. После хукнах навън. Видях някаква кола да приближава къщата по пътя и се изплаших. Скочих в кадилака и потеглих. Разбира се, сега знам, че за малко съм щяла да блъсна господин Ейнджъл. — Тя млъкна. — Това е всичко.

В последвалата тишина, Бърк Джоунс се окашля. В гласа му се чувствуваше нова, неуверена нотка:

— Ами… Съжалявам, писе. Ако ми беше казала… Когато ме помоли в събота да си мълча за колата…

— Бе много мило от твоя страна, Бърк — каза студено тя. — Никога няма да забравя твоето великодушие.

Грозвенър Финч пристъпи до нея и я потупа по рамото.

— Андрея, постъпила си детински, както и господин Куин ти каза. Защо не се довери на мен, на майка си? Нищо лошо не си направила. И господин Ейнджъл е получил телеграма, бил е там също без свидетели и въпреки това виждаш, че не се двоуми…

Андрея затвори очи.

— Много съм уморена. Чудя се дали…

— Ами камъкът, госпожице Гимбъл? — запита небрежно Елъри.

Тя отвори очи:

— Май си спомням, че си ударих ръката във вратата на излизане. Сигурно камъкът е паднал тогава. Но не забелязах, че липсва, докато господин Ейнджъл не ми обърна внимание по-късно същата вечер.

— Ясно. — Елъри стана. — Благодаря ви много, госпожице Гимбъл. Ако послушате съвета ми, ще разкажете историята на Полинджър…

— О, не! — викна тя уплашено. — Това не. Моля ви, нали няма да му кажете? Да имаш работа с тези хора…

— Всъщност не е необходимо, Елъри — обади се тихо Бил. — Защо да усложняваме нещата? Няма да ни е от полза и само ще вдигне нежелан шум около госпожица Гимбъл.

— Ейнджъл е прав, господин Куин — съгласи се охотно Финч.

Елъри се усмихна леко:

— Е, щом мнозинството е на това мнение! Лека нощ.

Той се ръкува с Финч и Джоунс. Бил стоеше до вратата като в небрано лозе. Погледът му срещна очите на Андрея и бързо се отмести. После той последва Елъри, унило отпуснал рамене.

И двамата мълчаха по пътя за Трентън. Само когато оставиха зад гърба си естакадата Генерал Пуласки и летището на Ню Йорк, Бил промърмори:

— Съжалявам, че не ти казах, Ел, някак си…

— Да не говорим за това.

Понтиакът продължи да бръмчи.

— В края на краищата — рече Бил в мрака — явно е, че казва истината.

— Така ли мислиш?

Бил млъкна за миг. После побърза да възрази:

— Какво искаш да кажеш? Всички виждат, че момичето е свястно. Да не мислиш, че тя… О, това е нелепо! Толкова е убийца, колкото и сестра ми.

Елъри запали цигара.

— Струва ми се — забеляза той, — че през последните няколко дни у теб, приятелю, настъпи изненадваща промяна.