Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Не те разбирам — измънка Бил.

— Виж ти! Е, е, Бил, не си чак толкова наивен. Ти си наистина умен младеж. Ето, само преди няколко дни бичуваше безпощадно богатите, особено богатите млади дами. Андрея Гимбъл е толкова отявлен представител на омразната ти паразитна класа, че се чудя на вниманието, което й оказваш.

— Тя е… — Бил млъкна смутено. — Тя е… по-различна.

Елъри въздъхна.

— Щом си затънал дотам…

— В какво съм затънал? — озъби се в тъмнината Бил.

— Спокойствие, приятелю. — И Елъри продължи да пуши. Бил натисна газта. Останалата част от пътя изминаха в мълчание.

Кабинетът на Де Джонг на улица Съдебна бе пуст. Бил заобиколи по Саут Броуд, паркира понтиака до Маркет Стрийт и двамата с Елъри се вмъкнаха в мрачното преддверие на областната съдебна палата. В кабинета на областния прокурор намериха шефа на полицията и Полинджър да си шепнат, поверително допрели глави. Главите им се разделиха гузно.

— Я виж кой е дошъл — рече Де Джонг неловко.

— Точно който трябва. — Полинджър бе нервен. — Седнете, Ейнджъл. Сега ли пристигате от Ню Йорк, господин Куин?

— Да, реших, че е по-добре да науча от първа ръка за настъпилите развития. Случайно и Бил е с мен. Нещо ново?

Полинджър погледна Де Джонг.

— Ами — рече нехайно прокурорът — преди да отворим дума за това, любопитен съм да чуя вашето мнение относно убийството, господин Куин. Разбира се, ако имате такова.

— Quot homines, tot sententiae — подсмихна се Елъри. — Колкото хора толкова и мнения. И аз имам едно… може би неубедително, но мое собствено.

— Защо Финч искаше да ви види?

— О, това ли? — Елъри леко сви рамене. — Искаше да разследвам случая за „Нашънъл“.

— Заради застраховката ли? — Полинджър забарабани по бюрото си. — Така си и мислех. Разбира се, ще се радвам да ви помогна. Можем да работим заедно.

— Аз не приех — измърмори Елъри.

— О? — Полинджър вдигна вежди. — Тъй, тъй, да чуем мнението ви все пак. Не съм от онези късогледи юристи, които презират съветите на аматьорите. Слушам ви.

— Седни, Бил — рече Елъри. — Май се натъкнахме на нещо.

Бил се подчини. Отново бе нащрек.

— Е, и? — подкани го Де Джонг с насмешка.

Елъри извади лулата си.

— Аз съм в неблагоприятно положение. Очевидно вие разполагате с информация, за която не знам… В момента не мога да ви предложа хипотеза, която да уличава определена личност. Фактите, с които разполагам, не водят към разрешение на случая. Но от мига, в който идентифицирах Уилсън като Гимбъл, ме порази мисълта, че съществува една насока на разследването, която може да донесе успех. Предполагам, господа, че сте чели местните вестници от последните дни?

Полинджър го погледна изненадано:

— Да. Коментираха случая надълго и нашироко.

— Имаше една статия от ваша съгражданка — продължи Елъри, която, признавам си, ми направи впечатление. Става дума за очарователната червенокоса хлапачка, която води скандалната рубрика в „Трентън Таймс“.

— Бива си я Ела Еймити — рече Де Джонг безразлично.

— О, събуди се, Де Джонг. Тя заслужава по-голяма похвала. Схванала е нещо, което е убягнало на всички ни. Спомняте ли си как нарече къщурката, в която Гимбъл срещна смъртта? — Двамата служители на закона го погледнаха с недоумение. Бил замислено си смучеше пръста. — Нарече я — каза Елъри — „Къща насред път“.

— Къща насред път. — Полинджър изглеждаше разочарован. — О, да, спомням си.

— Очевидно нищо не ви говори — рече сухо Елъри, — а би трябвало. Сложила е пръст направо в раната.

Де Джонг се ухили.

— На мен ми звучи смахнато.

— Твоя си е грешката. Фразата е направо блестяща. Не разбирате ли значението й? — Той изпусна облак дим. — Кажете ми, чие убийство разследвате?

— Чие… — Прокурорът рязко се изправи в стола си.

— Гатанка ли е това? — ухили се Де Джонг. — Ще се пробвам. — Убийството на Мики Маус?

— Не е зле, Де Джонг — рече Елъри. — Пак ви питам: кой е убитият? — Той разпери дългите си пръсти. — А щом не можете да го назовете, още по-трудно ще бъде да намерим убиеца му.

— Накъде биете — сопна се Полинджър. — Разбира се, убийството на Джоузеф Кент Гимбъл. Или на Джоузеф Уилсън, или на Хенри Смит, или както искате го наречете. Разполагаме с човека, с тялото — това е важно. И знаем кой е той. Какво значение има името?

— Май световно. За нещастие добрият стар Шекспир не доживя до дните на криминалистиката. Виждате ли, че не знаете. Кой точно: Гимбъл или Уилсън? Този човек е бил Уилсън във Филаделфия и Гимбъл в Ню Йорк. Видели са му сметката в Трентън… В къщата насред път, както казва нашата Ела. Наистина много сполучливо. И така, в Къщата насред път, да поразширим малко хрумването — продължи сдържано Елъри, — вие открихте дрехите на Гимбъл и дрехите на Уилсън. Колата на Гимбъл и колата на Уилсън. В Къщата насред път този човек е бил както Гимбъл, така и Уилсън, разбирате ли? Питам ви сериозно: в чия самоличност е бил убит? В тази на Гимбъл, или в тази на Уилсън? Кого е смятала убийцата, че праща на онзи свят — Джоузеф Кент Гимбъл от Ню Йорк или Джо Уилсън от Филаделфия?