Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Вярно е.

Елъри почисти стъклата на пенснето си.

— Господин Бордън, беше ли това продиктувано от особени съображения?

Стори му се, че лека усмивка размърда сурово стиснатите синкави устни от дясната страна.

— Никакви съображения от престъпно естество. Ръководех се само от принципите си. Дъщеря ми не се нуждаеше от финансовата подкрепа на съпруга си, но — дрезгавият глас стана по-уверен — в днешно време, когато всеки мъж е безбожник и всяка жена — безсрамна уличница, хубаво е някой да поддържа старите добродетели. Аз съм човек от миналото, господин Куин, анахронизъм. Все още вярвам в бога и домашното огнище.

— И сте съвсем прав — побърза да отговори Елъри. — Между другото, разбира се, не сте знаели, че зет ви…

— Зет той не ми е бил никога! — избоботи старецът.

— Този Гимбъл тогава…

— Той бе псе — каза Бордън тихо. — Похотливо изчадие. Срам и позор за доброто общество.

— Зачитам чувствата ви, господин Бордън. Смятах да ви запитам дали сте знаели за промяната на облагодетелствуваното лице?

— Ако знаех — изръмжа старецът, — макар и немощен, макар прикован към този проклет стол, щях да го удуша със собствените си ръце!

— Господин Бордън, ще позволите ли да ви попитам, сър, точно при какви обстоятелства Гимбъл се ожени за дъщеря ви?

— Елъри се окашля. — Разбирате, надявам се, че използувам тази формулировка поради липса на по-точна.

За миг свирепите очи проблеснаха, после клепачът се спусна.

— И до днес не мога да си обясня, господин Куин… Никога не съм харесвал Джоузеф Гимбъл. Винаги ми се е струвало, че е мекушав и малодушен, твърде красив и безотговорен. Но дъщеря ми се влюби безумно в него и не можех да откажа на единственото си дете правото на щастие. Дъщеря ми, както знаете — басовият глас направи пауза, — не сполучи в брака. Омъжи се млада и преживя трагично смъртта на първия си съпруг — много достоен младеж с безукорен произход и положение, — който почина от пневмония. Когато години по-късно се появи Гимбъл, Джесика вече бе на четиридесет. — Масивното дясно рамо потръпна. — Знаете ги жените.

— А какво бе финансовото положение на Гимбъл по това време?

— Просяк — изсумтя Бордън. — Майка му бе хитра стара вещица и съм сигурен, че нейната амбиция го е докарала до двуженство. Него всеки можеше да го води за носа, какво остава пък за изчадие като майка му. Самата Джесика разполагаше със значително състояние — наследството на първия й съпруг и завещаното от скъпата ми съпруга — и, разбира се, аз нямаше да я оставя да се ожени без… Той бе гол като пушка. Взех го на работа при мен. Мислех си, че ще излезе нещо от него. Толкова възможности му предоставих. — Гласът му заглъхна в заплашителен шепот: — Псе, неблагодарно псе! Можеше да ми бъде като син!

Сестрата направи повелителен знак.

— Той ли ръководеше работите ви, господин Бордън?

— Тази част от тях, на която можеше да причини най-малко вреда. Аз разполагам със значителни капиталовложения. Няколко пъти го назначавах за директор на корпорации, които контролирах. В краха през двадесет и девета-тридесета година той загуби всичко, което му бях дал. В Черния Петък 32сигурно е бил в бърлогата си във Филаделфия и е блудствувал с онази жена!

— А вие, господин Бордън? — попита Елъри с неподправено уважение.

— Тогава все още бях на крака, господин Куин — отговори старецът мрачно. — Не спипаха Джаспър Бордън по бели гащи. Сега… — Рамото отново потръпна. — … съм нищо, жив труп. Дори не ми дават вече да пуша пурите си. Хранят ме с лъжичка като някакво…

Сестрата бе бясна. Палецът й постоянно сочеше към вратата.

— Само още един въпрос — рече Елъри. — Противник ли сте на развода, сър?

За миг Елъри се уплаши, че старият милионер ще получи още един удар. Здравото му око се завъртя ужасяващо в орбитата си, а лицето му се наля с тъмна кръв.

— Развод ли! — кресна той. — Порочна измислица на дявола! Мое дете няма… — После притихна и продължи да мърмори под нос. След известно време каза едва ли не кротко: — Веруюто ми отрича развода, господин Куин. Защо питате?

Но Елъри промълви:

— Благодаря ви, господин Бордън, бяхте много любезен. Да, да, сестро, тръгвам. — И отстъпи към вратата.

— Господин Куин — обади се зад гърба му глух глас.

Той се извърна и видя Джесика Гимбъл в злокобни черни одежди. Високата фигура на Финч я следваше като сянка.

Сумрачната стая бе душна.

— Извинете — каза Елъри и направи път.

Тя прошумоля край него, сякаш без да го забележи. Финч въздъхна и я последва.